Адам Блейк - Децата на Юда

Тя отвори уста да изпищи. Абидос, който очакваше реакцията й, набута носна кърпа дълбоко в гърлото й. Писъкът се превърна във вибрация, а не в звук. Мъжът я наблюдаваше внимателно, докато тя се бореше.

— Отново — каза той.

Самал снижи острието и Кенеди се загърчи, а паника и ужас изпразниха мозъка й от мисли.

Но ножът не я докосна, защото двамата мъже бяха застинали внезапно от неочаквания звук, долетял отвън. Пет кратки почуквания по вратата.

— Изи?

Женски глас, младежки и леко хленчещ, идваше откъм външната врата.

— Любима? Там ли си?

Абидос реагира по-светкавично от Кенеди и разликата в бързината им се оказа критична. Тя напрегна тялото си, за да предупреди с бурно движение новодошлата, но той стисна китките й здраво и прошепна на Самал:

— Краката.

В онзи момент краката на Кенеди вече се вдигаха от леглото, но Самал улови глезените й и ги прикова надолу бавно и категорично. Тя не успя да издаде никакъв звук освен от гърченето на тялото й върху чаршафите.

— Изи? Там ли си?

Гласът звучеше тревожно и нещастно.

— Вратата не беше заключена…

Абидос насочи смразяващ поглед към Самал, който потръпна като от шамар.

Стъпките в коридора приближиха.

— Изи?

На този етап, който и да приближаваше насам, вече бе видял светлината под вратата. Но човек не би влязъл в нечия спалня неканен. Никой не е толкова откачен или нагъл, за да направи подобно нещо, освен…

Дръжката се завъртя и вратата се открехна леко.

— Доообрееее…

Гласът се промени от колеблив в закачлив, макар все още да се долавяше неувереност.

— Ако има някого с теб, давам ти десет секунди да се скриеш под чаршафа. Девет… осем… седем… Не, по дяволите.

Вратата се отвори напълно и млада жена, много млада жена, влезе в стаята. Надали беше на повече от деветнайсет години и въпреки паниката си Кенеди се зачуди и възмути.

Мамка му, Изи!

Жената носеше джинси и бяла тениска — обикновена, дори развлечена — и черни ботуши, толкова старомодни, че сигурно си падаше по ретрото. Косата й беше къса, тъмна и ситно къдрава. Очите й бяха виолетови, а в момента бяха ококорени широко, защото каквото и да бе очаквала да завари, сега виждаше двама мъже с каменни лица и завързана жена, а Самал бе застанал с лице срещу нея, стиснал в ръката си пистолет, насочен право в нея.

— Аз… аз… — заекна тя. — Аз бях…

— Влез в стаята — покани я Абидос. — Влез. Няма да те нараним.

Гласът му беше твърд, но нисък и успокояващ. Не се приближи към девойката, но погледът му бе прикован в нея.

— Влез или тази жена ще умре.

Момичето погледна от Абидос към Самал, после към пистолета. Лицето й доби вида на жертва на травма, затъпяла от шока. Бягай, помисли си Кенеди, и се опита да го каже, но единственият звук, който излезе от устата й изпод носната кърпа, беше отчаяно ръмжене.

— Влез вътре — повтори Абидос със същия кротък глас. — Затвори вратата.

Момичето пристъпи. По-точно кракът му се премести напред, но тялото му остана замръзнало на прага.

— Мама знае, че съм тук — каза паникьосано то.

— Добре — кимна Абидос. — Всичко е наред. Затвори вратата.

Но момичето, изглежда, бе изчерпало запасите си от сила.

— Просто исках… Исках да върна книгите на Изи.

Младата жена вдигна нещо, което Кенеди не бе видяла досега: прекалено ярки цветове и силен блясък.

Беше порносписание. Лесбийско. Две голи жени бяха преплели тела на корицата. Едната бе завъртяна така, че да покаже гигантските си гърди в най-добрата светлина.

— Искате ли да видите? — попита момичето и протегна списанието.

Самал се сви, сякаш образът на корицата беше змия. Внезапно се случиха няколко невъзможни неща. При това светкавично. Изпод списанието, което се наклони неочаквано в ръката на жената, две блестящи дъги изскочиха и удариха Самал в гърдите.

Последва звук като от тиктакане на часовник, но прекалено бърз и шумен. Самал се препъна тромаво назад и раменете му се удариха в стената. Той се плъзна надолу и издиша измъчено като в агония.

Междувременно Абидос се хвърли към собственото си оръжие, но момичето бе захвърлило порносписанието и изхабения тазер 11 11 Електрошоково устройство. — Б.пр. , бе прескочило леглото с лекота и го удряше по лицето със светкавични крошета, които го принуждаваха да използва и двете си ръце, за да се защити.

Отначало ръцете му бяха достатъчни, но момичето не спираше да се движи. Тялото му се люлееше напред-назад, бързите му ръце замахваха енергично и безмилостно. Настъпи момент, когато Абидос се предпази от два ниски удара и остави горната част на тялото си незащитена. Младата жена се възползва и заби чело в лицето му.