Адам Блейк - Децата на Юда

— Ми мет веним йе сихедур.

— Наим.

Ако това беше езикът, какъвто и да бе той, на който нападателите й си говореха, Кенеди се зачуди за момент защо бяха минали на английски. Внезапно се сети за отговора: „Да започваме“ бе предназначено за нея — трябваше да го разбере и да се уплаши. Осъзнавайки намеренията им, тя се успокои малко.

Отвори очи. Нямаше смисъл да продължава да се прави, че е в безсъзнание.

Най-голямата изненада, макар че въобще не трябваше да се изненадва, беше, че се намира в спалнята на Изи. Вероятно бе останала в безсъзнание не за дълго и за нападателите й беше безсмислено да й устройват засада там, ако възнамеряваха да я водят на друго място.

Но пък познатата обстановка подсили страха й за онова, което предстоеше.

Бяха само двама — вече ги различаваше по гласовете. И двамата бяха млади, но единият вероятно бе в началото на двайсетте или дори още тийнейджър. Беше слаб, хубав, с дълга до раменете черна коса и добре оформени мустаци и брада.

Другият беше по-едър и як, с нацупено бебешко лице. Също с черна коса, но къса и в странно старомоден стил разделена на път по средата.

И двамата бяха облечени в светлобежови ленени костюми и притежаваха неестествената бледост на Племето на Юда, чийто живот протичаше най-вече под земята. Гледаха я напрегнато, а в изражението на по-едрия се долавяше и погнуса.

— Ще ви зададем няколко въпроса, госпожице Кенеди — каза брадатият нежно.

Той бе човекът с културния приятен глас, което не я изненада. Помисли си, че е взел ролята на доброто ченге. Но не разчиташе на добротата му.

— Относно работата, която ви възложиха в Британския музей и събитията онзи следобед.

Кенеди не отговори. Завъртя глава, за да види какво са й направили. Ръцете й бяха оковани в белезници, прикачени към таблата на леглото, изработена от ковано желязо. Розови пухкави белезници, предназначени за сексуални игри. Краката й бяха разкрачени и приковани с някакъв лост за обездвижване. Но беше напълно облечена. Дори не й бяха свалили сакото. Смесените сигнали бяха объркващи. Защо я бяха подготвили за изнасилване, а после бяха спрели?

— Не знам… за какво говорите… — промърмори Кенеди.

Устата и долната половина на лицето й още бяха изтръпнали от опиата и й бе трудно да изрече думите.

Едрият тип изруга нещо, което тя не разбра. Бръкна в сакото си и извади нож. Сърцето на Кенеди се сви, когато видя особената му форма, извитото острие и грубата дръжка, направена от същия метал. Отново проклетата сика.

Тези типове бяха Предвестници — професионалните убийци от Племето на Юда.

Якият мъж притисна ножа към бузата й.

— Чуй ме, мръснице — процеди той през зъби, — всеки път, когато ни излъжеш, ще те порязвам. Всеки път, когато не отговориш достатъчно бързо, ще те порязвам. Всеки път, когато не харесам отговора ти, ще те порязвам. А когато нямам повече въпроси, ще прережа гърлото ти.

— Самал. — Младежът изрече думата меко, но партньорът му се напрегна и го погледна бързо, което отговори на въпроса на Кенеди кой е по-важният.

Той направи жест и здравенякът отдръпна ножа от лицето й. Доброто ченге имаше по-висок ранг от лошото.

Младият мъж седна на леглото до нея и се втренчи в очите й. Усмихна се, но усмивката му бе много по-обезпокояваща от свирепостта на едрия тип. Беше усмивка на човек, толкова уверен в правотата си, че е лишен от чувство за вина и срам.

— Името ми е Абидос — каза той. — А този човек с ножа е приятелят ми Самал. И както вече си разбрала по маниерите му, той не се плаши от неприятна работа. Но каквото и да казва, аз ще съм този, който ще те разпитва. И ще позволя на Самал да те нарани само ако ме принудиш. Имам предвид, ако ме накараш да вярвам, че не ще ни кажеш истината, ако не те нараним. Разбираш ли? Ако сътрудничиш, ще има по-малко болка. Може и въобще да няма такава. А щом настъпи краят, всичко ще стане по-бързо и лесно.

Замълча, сякаш очакваше отговор. Когато Кенеди не продума, той възобнови речта си:

— Мога да ти предложа още една утеха. В този ти вид смъртта ти ще изглежда като сексуална игра, излязла извън контрол. Но ако ни кажеш истината, без да те подтикваме, преди да си тръгнем, ще свалим тези аксесоари от трупа ти и ще го оставим напълно облечен — каза той усмихнато. — Честта ти няма да пострада.

— Да, но ще съм мъртва — отвърна Кенеди. — Не искам да изглеждам неблагодарна, обаче… нали разбираш…

Откри, че гърлото я боли, когато говори, а гласът й излизаше като противно скърцане.