Адам Блейк - Децата на Юда

Младежът сви рамене.

— Ти си интелигентна жена — каза той. — Безсмислено е да ти обещавам, че ще те оставя да живееш. И двамата ще знаем, че лъжа, а тогава няма да повярваш на нито една от думите ми.

Кенеди облиза сухите си устни и промърмори нещо неясно. Когато младият мъж се наведе, за да чуе думите й, тя се изплю в окото му. Това бе единствената защита, на която беше способна, но по ужаса и погнусата, изписали се по лицето му, разбра, че й е свършила работа.

Мъжът извади носна кърпа и избърса бузата си.

— Добре тогава — каза намръщено. — Май сгреших. Вероятно все пак ще е невъзможно да проведем рационален разговор.

Той погледна приятеля си, който стоеше готов за действие, стиснал ножа в ръка.

— Самал, отрежи й един пръст.

Здравенякът се наведе към нея. По лицето му се изписаха различни изражения — нетърпение, погнуса, страх, омраза.

— Ще говоря — бързо каза Кенеди. — Няма нужда да ме режете. Ще ви кажа онова, което искате да узнаете.

Абидос махна с ръка и Самал спря. Дори не я беше докоснал и изглеждаше облекчен, че не му се е наложило, макар Кенеди да забеляза колко добре ножът прилягаше в ръката му. Беше сигурна, че е убивал и преди. Убедена бе и че мъченията не го отвращават. На лицето му нямаше и следа от милост. Ако въобще изпитваше нещо, то беше силна ненавист към нея. Тя импулсивно се затърчи и уж случайно докосна ръката му. Той подскочи като ужилен. Жени, помисли си Кенеди. Страхуваш се от жени.

— Много добре — каза Абидос. — Да започнем с онзи следобед. Ти свика събрание в Райгейт Хаус. Какво стана там?

Кенеди отново облиза устни и се опита да отговори със спокоен глас:

— Обвиних един човек, Алекс Уелс, в кражба.

— Кражба на какво?

— Книга.

— Кажи заглавието й.

Напрежението в думите на Абидос предупреди Кенеди да внимава. Тя знаеше колко важни са писаните думи за Племето на Юда. Всъщност по време на антитерористичните семинари, когато беше ченге, им бяха обяснили, че това се отнася за повечето религиозни фанатици. За мозъка на фундаменталиста думата буквално е плът и неуважението към нея е пряка обида към Бога.

Излъга инстинктивно:

— Знаехме само, че имаше кражба. Един от кашоните в стаята беше прекалено лек. Нещо беше откраднато.

— И знаехте, че Алекс Уелс го е откраднал.

— Да.

Откаченяците бездруго бяха наясно с това. Агентът им, другият член на клетката им, бе изчезнал от света. Смъртта му скоро щеше да се появи в новините, ако вече не се бе появила. Лъжите нямаше да й помогнат.

— Откъде знаехте? — попита Абидос.

Кенеди започна да обяснява. Датите в личните досиета. Хипотезата за вътрешния човек. Съвпадението със смъртта на Силвър.

— Много добре — кимна Абидос, сякаш беше учител или свещеник, който й преподава катехизис. — И сте свързали тези неща с Уелс.

— Да, аз го разпитах.

— И как отговори той?

— Никак. Отказа да отговори на въпросите ми. А после, когато го заключих в стаята и повиках полицията, се самоуби със собствения си нож.

Самал издаде гърлен звук. Абидос се вторачи в него и му се скара на неразбираемия им език.

— Не еяр в’щех. Де бейошин лекот.

Това определено звучеше като шибания арамейски на Племето на Юда.

— Ма ес’ирим шуд екол — отговори Самал с трагичното и умолително изражение на ударено куче.

Абидос го смълча с рязък заповеден жест. После се завъртя отново към Кенеди, сякаш въобще не ги бяха прекъсвали.

— Това няма да ни свърши работа — каза той. — Ти наблегна на „Аз направих това“ и „Той не ми отговори“, сякаш двамата сте били сами в онази стая. Но не е било така. Моля те, кажи ни кой още присъстваше там.

Внезапно Кенеди осъзна шокирана, че всичко, което й се случваше и предстоеше да се случи, е причината, поради която Алекс Уелс не я беше убил. Решил да отнеме собствения си живот, за него бе изключително важно да я остави жива, за да могат хората му да я разпитат.

— Мислех, че е по-вероятно Уелс да проговори, ако сме насаме — отговори тя.

Гласът й потрепери, но тя не успя да го спре.

— Не — възрази Абидос. — Не мисля така.

— Това е истината.

Последва дълга пауза.

— Питам те отново, госпожице Кенеди. Кой друг беше там? Кажи ми и си спести болката.

— Това е истината — повтори тя.

— Добре — кимна Абидос и направи знак на Самал.

Кенеди се стегна, но знаеше достатъчно за мъченията, за да е сигурна, че както и да се подготви, всичко ще е безполезно.

Помисли си, че мъжът ще се забави няколко секунди, за да събере смелост, но той просто мушна ножа дълбоко в лявата страна на торса й, докато докосна реброто и острието изскърца върху костта.