Адам Блейк - Децата на Юда

Веднага щом осъзна това, Кенеди се засрами, защото думите на Изи бяха верни. Но също така вярно беше, че Изи й изневери, и то с мъж. Така че бе трудно да седи кротко и да слуша поучения.

— Не знам какво правим — повтори тя. — Сериозно, Изи, бях прекалено заета да си търся работа. Но ако имах време, вероятно щях да реша, че си готова да ме оставиш на мира, тъй като ти бе онази, която спеше с кого ли не.

Изи се намръщи.

— Спя с кого ли не? Един-единствен тип. Бях пияна и възбудена и оставих един тип да ме свали. Бях сама цели две години, преди ти да се появиш. И просто свикнах с подобни неща.

Кенеди не отговори, но чувствата се изписаха ясно по лицето й.

— Не съм курва — каза Изи.

— Не си.

— Когато нямам партньор, все пак изпитвам нужда да си легна с някого от време на време. Не мисля, че това е престъпление.

— Когато нямаш партньор — отвърна Кенеди, — не е престъпление. Но ти имаш мен.

— Да, постъпих гнусно и плаках и те уверих, че съжалявам, и изритах нещастника навън бос, ако си спомням правилно.

— Е, той поне си запази топките.

Изи се усмихна, но Кенеди не се шегуваше. Ако все още разполагаше с разрешителното за оръжие и пистолета си, можеше да направи нещо тъпо. Представяше си го лесно. Много по-лесно, отколкото да си обясни какво точно бе станало. Тя просто бе застинала до вратата като сърна на магистрала и бе гледала как мършавият кретен си нахлузва панталона, поглежда от Изи към нея и обратно и се опитваше да реши уравнението наум.

— Не знам какво още да направя — продължи Изи. — Ако не ме беше пропъдила толкова надалеч, вероятно щях да успея да те убедя, че наистина те обичам и че търкулването в леглото с Босия Джо Джаксън никога не би могло да промени това. Но ти не ме допусна до себе си и аз не успях да те убедя. И сега сме тук.

Очите й заблестяха от сълзи, когато завърши речта си. Една от тях се търколи по бузата й.

— Където и да е това тук — каза Кенеди.

— Бебчо, и двете знаем къде сме.

Кенеди се надигна. Не бяха изпили питиетата си, но мисълта да продължат разговора само за да ги довършат, бе непоносима.

— Тази вечер ще спя долу — каза тя с тона на човек, който съобщаваше, че времето за екзекуцията е 11:43 вечерта. — Утре ще дойда да си взема нещата.

— Или пък можем да се приберем сега — отвърна Изи — и да те изчукам така страстно, че мозъкът ти да се разтопи и да забравиш защо си ми сърдита.

— Аз… — Кенеди не можа да намери подходящите думи. — Изи…

— Не — спря я Изи и вдигна ръце в знак, че се предава. — Няма нужда. Не се тревожи. Просто реших, че трябва да ти го кажа. Прави каквото искаш, Хедър. И защитавай моралния си връх от всички, които пълзят към него. Ще си добре, стига кислородът ти да не се изчерпи.

Последните й думи едва се разбираха, тъй като плачеше горко. Тя се завъртя и се отправи бързо към вратата, като се блъсна в празен стол, а после в мъж, който размахваше халба бира пред нея. Ръката му се разлюля и по пода се разля бира.

— Тромава кучка! — изкрещя той след нея. — Не пий, ако не можеш да носиш.

По принцип Кенеди не обръщаше внимание на подобни тъпи обиди. Но не и тази вечер. Тя хвана халбата на мъжа и я наведе така, че остатъкът от бирата се изля върху тениската му. После доближи лице към неговото.

— Следвай собствения си съвет — процеди.

Мъжът още крещеше, когато Кенеди излезе от кръчмата. Тя почти очакваше, че ще я последва, но очевидно погледът й го бе уплашил и зад нея не се чуха стъпки.

Изи не се виждаше никъде.

Кенеди се огледа объркана. Беше излязла едва двайсет секунди след нея, но улицата бе пуста. Вляво, накъдето Изи би трябвало да тръгне, се виждаше скелето пред хотел „Уиндзър Корт“, чийто надпис „Скоро ще е отворен под ново управление“ вече имаше нужда от ремонт. Вдясно се простираше редица от безмълвни къщи в джорджиански стил.

Изскърцването на ток върху камък я накара да се завърти обратно към хотела и този път тя видя онова, което бе пропуснала преди малко. На земята лежеше тяло. Половината от него беше под скелето, което покриваше фасадата на сградата.

Тя извика и се втурна натам. След секунди бе коленичила до неподвижната фигура. Беше Изи, просната по гръб. Ръцете и краката й бяха отметнати настрани. Главата й беше в сянката, но Кенеди я позна без проблем.

Не размествай трупа, напомни си тя. Изводите от мисълта й я накараха да изтръпне. Трупът! Ох, мамка му! Мамка му! Тя потърси пулса на Изи, който бе едва доловим, потърси рани, но не видя нищо.