Адам Блейк - Децата на Юда

— Законите не покриват това! — извика Нахир. — Законите дори не говорят за това!

— Това е случай без прецедент — отбеляза Куутма.

— Не, по-скоро е гадна мерзост!

Диема бе изложила случая си и зачака със сведена глава присъдата на Куутма.

За първи път откак бе влязъл в ролята на командир, Куутма се почувства объркан.

— Доведете ми момчето — каза той накрая.

Нахир се обърна към най-близките Елохим, но Алус и Тария, телохранителките на Куутма, вече бяха излезли от стаята.

— Не му казвай нищо — нареди Куутма на Диема. — Аз лично ще го разпитам.

След няколко секунди жените се върнаха заедно с Бен Ръш. Той изгледа Диема разтревожено, но тя отмести очи настрани. После погледна Нахир, който се вторачи в него като чудовище в пантомима.

— Дръж си очите върху мен — рязко му заповяда Куутма и Ръш се подчини стреснато. — Ако е станало нещо между теб и сестра ни, разкажи ни как. Само честността ще те спаси. Лъжата те осъжда на смърт, а унищожава нея. Говори.

Момчето се забави доста преди да отговори, а тъй като бе адамит, когато най-после отвори уста, изрече лъжа.

— Не съм я докосвал — каза Ръш и отново хвърли бърз поглед на Диема.

— Гледай в мен — изръмжа Куутма. — Само в мен. Значи не е имало физически контакт? Тя е чиста? Не е омърсена от теб?

Ръш очевидно бе ужасен. Вероятно загря какво е заложено тук и колко близо е до смъртта.

— Аз… ами… аз опитах да я сваля — заекна той. — Мислех, че мога да имам шанс. Затова… да. Всичко, което се случи, бе моя вина. Но не беше много. Тя… Диема не беше заинтересувана. Удари ме по главата и толкова.

Куутма се протегна и стисна лицето на момчето в огромната си ръка.

— Твърдиш, че не си лягал с нея?

— Не — промърмори Ръш. — Искам да кажа, да. Това казвам.

— Значи, ако тя е бременна, детето не може да е твое?

Изражението на момчето му даде отговора, от който се нуждаеше. Учудването, страхът и объркването не можеха да бъдат изиграни.

— Танану, умолявам те — обади се Нахир с дрезгав глас. — Убий адамитите още сега и да приключим с тях. И тримата. Не печелим нищо от това унизително съюзничество.

Куутма пусна момчето и махна с ръка. Алус и Тария отведоха Ръш, като този път се отнасяха с него доста по-грубо от преди.

Лицето на Нахир вече беше така прозрачно като това на момчето. Всичките му чувства към Диема, надеждите му и мъката можеха да бъдат разчетени лесно.

— Няма да се произнеса — обърна се Куутма към Диема. — Не още. Времето ни притиска. Диема, ще ти позволя да доведеш адамитската си менажерия в Ню Йорк и ще гарантирам безопасността им, докато се справим със заплахата. След това ще поговорим по-сериозно по въпроса. Засега забравяме за този проблем.

Но Нахир не беше приключил. Цялото му тяло трепереше и той излая официалното проклятие, което го превръщаше в обвинител на Диема.

— Сигурен ли си, че искаш това? — попита го Куутма.

Нахир не отговори. Нямаше какво повече да каже.

— Ти ще се върнеш с нас — нареди му Куутма. — Уреди пътуването.

Сега Куутма се замисли за решението си, седнал сам в покоите си, докато в града около него Предвестниците се движеха сред адамитите и плетяха невидимата си мрежа. Със сигурност толкова много Елохим на едно място не бяха виждани никога преди, още от времето на смъртта на Христос. Може би Бер Лусим беше прав и наистина предстоеше краят на света.

Или пък просто той остаряваше.

Само старците, преминали разцвета си, се съмняваха в собствените си решения. А той не се съмняваше какво цели Диема. Тя бе избрала метод на действие, вероятно единствения възможен метод, който щеше да изведе Тилмън, Кенеди и момчето от Будапеща живи, защото логично беше заключила, че ако ги остави в ръцете на Нахир, ще ги осъди на смърт. Затова бе показала, че Тилмън и вълчицата все още са ценни живи, а после бе дала на момчето временния, но обвързващ статут на външен баща.

Беше хитро, но и доста тревожно, че протежето му, агентката му, почти негова дъщеря, бе изхабила толкова усилия за подобен резултат. Сякаш бе загубила присъщото за Елохим безразличие към адамитските животи. Сякаш бе забравила изведнъж правилата, която я ръководеха.

Но пък не беше внезапно, поправи се той. Започна се с момчето, което беше убила, и неспособността й да забрави за смъртта му. Предупредителните знаци си бяха там още от самото начало. Куутма знаеше, че е прав да върне Нахир в Гинат Дания. Ако преживееха всичко това, Сима щеше да изслуша обвиненията му срещу Диема и да се произнесе. Това щеше да означава изгнание или самоубийство за единия от тях. И трябваше да се свърши колкото се може по-бързо. Не можеха да оставят раната да загнои.