Адам Блейк - Децата на Юда

— Какви хранителни продукти? — обърна се Куутма към Нахир.

— Боб.

— Боб?

— Рицинов боб.

— Това не е храна — намеси се Диема разгневено.

— Естествен… естествен източник — промърмори Тилмън.

— На рицинова отрова — довърши Куутма вместо него. — Поздравявам те, малка сестричке. Също и вас, господин Тилмън. Нахир, веднага отвори въздушното пространство. Свърши всичко необходимо. Диема и аз заминаваме за Ню Йорк.

Той отвори вратата и й направи път да мине. Диема остана на мястото си.

И си пое дъх дълбоко.

Манхатън се простира отвъд острова, чието име носи, като навлиза доста навътре в сушата. Но на самия остров, ако продължиш на север, тъкмо преди да стигнеш до река Харлем, се озоваваш в Инууд.

Това е почти шизофреничен квартал, всеки ще го потвърди, но има спорове къде точно минава разделителната черта. Някои смятат, че е от изток на запад, там, където Бродуей го разделя на Ийст Сайд, пълен най-вече с доминикански семейства, и на по-малкия и бохемски Уест Сайд, населен от художници, писатели и музиканти. Според други основното различие е по оста горе-долу. Инууд или е първият ти пристан в морето на манхатънските недвижими имоти с перспективата да потеглиш на юг, щом натрупаш състояние, или лебедовата ти песен, преди да се отправиш към Куинс или Бруклин.

Но има и трета разлика, за която населението на Инууд дори не подозира: между онези, които живеят над земята, и тези под нея. Защото от парка „Айшам“ на север до Джордж Хил на юг, от Десето авеню до Пейсън, от десет до двеста и петдесет метра под земята под Инууд е днешната Гинат Дания, вечно странстващият дом на Племето на Юда.

В това пространство, чиято обща площ по всички нива е близо хиляда и триста квадратни километра, цялото население на племето живее, работи, мечтае и умира. Шест многоетажни блока на повърхността, собственост на Елохим, са перископите и охранителните им кули, но по-голямата част от населението никога не посещава надземните постройки. Хората са свикнали с живота под земята до такава степен, че „подземие“ вече не означава нищо за тях.

Гинат Дания, райската градина, от която останалата част от човечеството е била прогонена отдавна, е мястото, където те живеят.

И сега Куутма се завръщаше в Гинат Дания, за да я защити. Докато се приземи в Нюарк и мине през митницата, стана единайсет и девет минути сутринта. Тъй като Източното стандартно време е пет часа преди Гринуичкото, това означаваше, че остават седем часа и петдесет и една минути. Нулевият час щеше да е седем вечерта. Куутма вече бе дал заповеди на Предвестниците си, докато пътуваше по улиците на Ню Джърси, и първите Елохим бяха мобилизирани и излизаха навън по времето, когато той стигна до Манхатън и слезе в дома си.

Първата и най-важна задача бе да запечатат и обезопасят границите. Куутма нареди улиците около хотел „Тейър“, авеню „Нейгъл“ и по източните краища на Инууд Хил Парк да бъдат подкопани така, че да започнат да се сриват. Нюйоркските власти веднага ги затвориха за ремонт и насочиха движението по моста към Юнивърсити Хайтс. Очевидно колите все още можеха да се движат из острова, но ако Бер Лусим пренасяше отровата си в камиони, те нямаше да могат да влязат директно в територията, под която лежеше Гинат Дания.

Така потенциалните рискове оставаха въздухът и водата. Елохим бяха изпратени да прегледат всички познати частни летища около града, търсейки най-вече леки самолети, достатъчно малки, за да бъдат освободени от федерални инспекции. Сателитните снимки бяха проверени, за да бъдат открити възможни писти, чието местонахождение е замаскирано.

Колкото до водата, пристанищните складове бяха непрестанно претърсвани, както и корабите по реката. Фабриката, в която Бер Лусим бе извлякъл и преработил отровата, вече бе идентифицирана от сателитните снимки, показващи как червените камиони на „Скоростен превоз“ изпълняват доставката преди повече от месец. Но очевидно мястото бе изоставено от доста време. Сега там нямаше нищо освен индустриални отпадъци, чували с химикали и стотина килограма необработен рицин. Местоположението на фабриката бе добре пресметната обида: тя беше в Марбъл Хил и гледаше през река Харлем към северната част на Манхатън. Бер Лусим, когото бяха издирвали из целия свят, бе сътворил оръжието си за масово унищожение съвсем близо до Гинат Дания.

Издирването на Предвестниците бе затруднено от факта, че нямаха представа какво точно е оръжието и как изглежда. Но все пак те можеха да изключат някои възможности и да се съсредоточат върху по-вероятните. Рицинът доста трудно се превръща в оръжие. Макар и силно отровен, той е най-ефективен в твърдо състояние, или като сачма, или като покритие на куршум. Количеството, необходимо за убийството на милион души, се измерваше в тонове, а всяка от жертвите трябваше да е изложена пряко на отровата — действието й не можеше да бъде предадено от човек на човек.