Адам Блейк - Децата на Юда

Всички тези фактори им помагаха, но и Бер Лусим ги знаеше и бе избрал рицина пред всички други отрови като сарин, ботулин или антракс, които можеха да са по-удобни или по-ефикасни. Следователно имаше план как да разпространи отровата из града, или поне в достатъчно голяма част от града, за да убие милион от жителите му.

Дали наистина щеше да нападне и Гинат Дания? Мисълта беше кошмарна, но и логична. Шеколни вярваше пламенно в божественото вдъхновение на Йохан Толър, който описваше в книгата си как Господ е избрал подходящите за спасение. И кого друг да избере, ако не Племето на Юда? И къде другаде тогава би могло да се разрази окончателното зверство?

Това означаваше, че Гинат Дания е под обсада, всичките й входове и изходи охранявани и подсилени, а всичките й Предвестници отговаряха директно на Куутма, който непрестанно изпращаше заповеди и указания от покоите си.

Или почти всички Предвестници.

Идвайки от малко търговско летище цял час след Куутма поради усложненията при транспортиране на един от пътниците, бронирана камионетка с логото на известна охранителна фирма също пътуваше към Манхатън. В нея се намираше малката група, предадена на заповедите на Диема. Състоеше се от самата Диема, Деш Нахир, двете телохранителки на Куутма, Алус и Тария, и тримата адамити. Тилмън. Кенеди. Ръш.

Куутма се намръщи, щом се сети за тях. Споменът за последния час в Будапеща все още го притесняваше. Беше изслушал Диема — дължеше й го. Но далеч не бе убеден, че е взел правилното решение.

— Имам нужда и тримата да дойдат с мен — беше му казала Диема. — Разбираш го, Танану, нали? Причината да ме изпратиш при тях не бе само защото те могат да убиват там, където ние нямаме право. А и защото виждат нещата по различен начин от нас и се нуждаем от способностите им. С тяхна помощ стигнах дотук. Глупаво ще е сега да се откажем от помощта им, тъй като все още се нуждаем от нея. Позволи им да дойдат с нас в Ню Йорк.

Нахир изсумтя отвратено.

— Не си ли съгласен, Нахир?

— Няма логика, Танану. Ако се нуждаеш от идеите им, говори с тях по телефона или възложи на мен да говоря от твое име. Не е необходимо да те придружават. Дори така ще е по-добре, защото Тилмън вероятно е прекалено слаб, за да бъде местен. Рискуваш да го убиеш по време на пътуването, което Диема Бейт Евром със сигурност не би искала, след като той е толкова ценен.

— Не можем да предвидим какво ще намерим и от какво ще се нуждаем — възрази Диема. — Вероятно ще се нуждаем от Тилмън, независимо колко е слаб. Не става дума за опазване на доброто му здраве, а да го държим там, където може да свърши работа.

— И с Кенеди ли е същото? — попита Куутма.

— Да, точно така.

— А момчето?

Диема не отговори, което само по себе си беше отговор.

— Много добре — реши Куутма. — Ще вземем неверницата. А също и Тилмън, макар да ми е трудно да повярвам, че ще успеем да го използваме по начина, който предлагаш. Но момчето ще остане тук. А след като заминем, Нахир може да се освободи от него както реши.

Диема се напрегна, сякаш се подготвяше за физическо усилие.

— Бенджамин Ръш е бащата на детето ми — каза тя, — което още не е родено.

Шокът на Куутма бе не по-малък от този на Нахир, но за разлика от него, той успя да го прикрие.

Нахир обаче извика отвратено. Пристъпи към нея с вдигната ръка, сякаш възнамеряваше да я удари. Тя зае бойна поза, готова да се защити.

— Какво е това? — студено я попита Куутма. — Какво ми казваш? Ти не си Келим, а Елохим.

— Сега съм и двете — отвърна тя.

— Сега си курва! — изрева Нахир. — Мръсна курва!

Диема го изгледа с ледено презрение.

— Трябва да научиш някои нови ругатни, Деш Нахир. Да разнообразиш репертоара си. Ужасно ще е да си останеш тъпак.

— Деш Нахир направи логично предположение — намеси се Куутма ядосано. — Ако греши, обясни ми защо. Как се случи това?

Диема го погледна в очите.

— Случи се по следния начин, Танану — започна тя. — Отдадох се на момчето, за да спечеля доверието му, а чрез него и доверието на Хедър Кенеди. Беше част от мисията ми. Не изпитах удоволствие, но и не се поколебах. Други Елохим са вършили същото безброй пъти. Но обърках броенето на дните и забременях. Очевидно аз съм си виновна.

— Виновна? — изпищя Нахир. — Такова безчестие…

Куутма му направи знак да замълчи.

— Продължавай — каза той на Диема.

— Бях изправена пред труден избор — каза тя. — Можех да прекратя бременността. Това нямаше да е срамно. Но утробите на дъщерите на племето са порталите, през които Благословените влизат в света. Реших да родя бебето, ако мога да го износя. А след като взех това решение, се превърнах и в Келим, а Бен Ръш — в моя партньор, в мъжа, чието семе трябва да бъде посадено в мен. Три пъти, както постановяват законите.