Адам Блейк - Децата на Юда

— Каква присъда? Имаш ли представа?

Той поклати глава.

— Ще ми се да не бях идвал тук — промърмори той тъжно. — Не помогнах с абсолютно нищо. Не знам защо си въобразявах, че мога да помогна. Само прецаках нещата.

— Не си експерт в това, което правим в момента — нежно го утеши Кенеди. — Нито пък аз.

Той прикова очи в нейните.

— Хедър, аз не съм експерт в нито едно отношение.

Тя извади преписа от книгата на Толър и му го подаде.

— Не е вярно — възрази тя. — Ние с теб сме детективи, Бен. И затова те имат нужда от нас.

Камионетката най-после спря и Тария отключи и отвори задните врати отвътре. Излязоха на слънце за първи път от два часа. Тария и Алус помогнаха на Тилмън да слезе с изненадваща нежност и внимание.

Кенеди си напомни, че със същата лекота щяха да прережат гърлото му, ако получеха заповед. Човек трябваше да е нащрек с тези типове.

С всекиго от тях.

Фабриката представляваше само вехта черупка. Повечето й прозорци бяха разбити или заковани с дъски, а стените — украсени с графити. Издигаше се на напукана и начупена от плевели асфалтирана площ. По первазите на високите прозорци се виждаха гълъбови гнезда, а по стените — дупки с изпадали тухли. Видяха голям надпис, омазан от птичи курешки. Думите „Желязо и стомана Парнас“ бяха изписани на фона на планина като в логото на „Парамаунт“.

Отвъд увисналата телена ограда водите на река Харлем се плискаха в бетонен кей, на който стоеше древно канапе, мухлясало и миризливо. До него се виждаше купчина празни бирени бутилки и кутии с логото на „Макдоналдс“. По-далеч назад, доминиращи над всичко, се издигаха небостъргачите на Манхатън — страната на млякото и меда, точно от другата страна на реката.

Един от Предвестниците на Куутма, който изглеждаше на възрастта на Диема или около година по-стар, стоеше и ги чакаше до портала на фабриката. Беше облечен в съдрани джинси и избеляла тениска. Застана мирно, когато Диема се приближи към него, и я поздрави със знака на примката. Очевидно двамата се познаваха.

— Разийл — каза тя.

Той се изчерви от удоволствие, че го е познала.

— Готов съм да ти служа, сестро — отвърна.

После тръгна след нея, без да каже и дума повече. Останалите, с изключение на шофьора, я последваха в сградата. Тилмън, облегнат на двете телохранителки на Куутма, вървеше най-отзад.

— Къде са варелите? — попита той. — Бих искал да ги видя.

Разийл погледна Диема, която кимна.

— Изпълни молбата му.

Разийл ги поведе към огромно помещение, което заемаше по-голямата част от вътрешността на фабриката. Таванът очевидно беше долната част на покрива на постройката, укрепен с масивни стоманени греди, по които висяха кабели. Под него летяха гълъби и всичко наоколо бе изцапано от тях. Плясъкът на крилата им напомни на Кенеди за велосипеда, който имаше на седем годинки. Беше сложила карти в спиците на задното му колело и звукът, който издаваше, когато го караше, беше същият като от уплашените гълъби.

В средата на помещението, явно много по-нови от всичко останало, но също вече оплескани с курешки, стояха седем гигантски варела. Бяха от жълта пластмаса и стигаха до рамото на Кенеди. Във всеки имаше около два сантиметра гъста зелена утайка.

— Дайте ми малко от това — каза Тилмън. — Но не го докосвайте с ръце.

Тария намери дървена пръчка, която използва като лъжица, и загреба малко от утайката. Поднесе я към Тилмън, който се облегна на бетонна колона, преди да поеме пръчката и да подуши мазната течност.

— Това ли е отровата? — попита го Кенеди.

— Не, прекалено е мокра — отговори Тилмън. — Това е само калъп. Хората на Бер Лусим са смачкали зърната тук, извлекли са маслото, а после са филтрирали утайката няколко пъти. И е трябвало да утаят рицина, а това е двуетапен процес. Търсим стая с много широки и плоски тави в нея.

— И защо я търсим? — саркастично попита Нахир.

Диема го пренебрегна и излая бърза команда. Разийл и ангелите на Куутма направиха знака на примката и се задействаха. Нахир остана на мястото си.

— Дадох заповед. Добре е да я изпълниш — каза му Диема.

Тонът й беше мек, но очите — присвити. Нахир задържа погледа й за миг, после се включи в търсенето.

Диема остана с тримата англичани и се обърна към Тилмън.

— Виждал ли си подобно място преди? — попита го тя.

— Два пъти — отговори той, като вдигна ръка и изброи на пръсти. — Първият път в Афганистан, вторият път — тук в Америка. Тексас. И двата пъти бяха малки групи, доколкото успяхме да разберем, никоя от двете не бе произвела достатъчно рицин, за да отрови някого. Но това изглежда по-мащабна операция — посочи Тилмън чувалите с химикали, подредени до варелите. — Натриев сулфат. Въглероден тетрахлорид. Голямо количество и от двете. А седем варела означава, че едновременно са извличали и сушили. Истински конвейер.