Адам Блейк - Децата на Юда

— Нещо е било правено тук — отбеляза Кенеди. — Той може да е хвърлил покривало върху ямата и да е разположил стойките на него.

Тилмън огледа бавно и съсредоточено празното помещение. После обиколи ямата, което му отне десетина минути, и се върна при Кенеди.

— Много следи от движение — каза той. — Местене на тежки предмети. Мисля, че си права, Хедър. Бер Лусим е преработил рицина тук и после го е изнесъл. Сега търся нещо, което да ми подскаже какво друго е правил с него. Дали все още е на прах, или е бил пакетиран в някакъв вид контейнери. Спрейовете са възможни, но в такъв случай трябва да намерим още химически утайки. Лусим е трябвало да работи с пропанови или етерови съединения, за да приготви експлозив, и ако беше така, щяхме да усетим силна миризма.

Кенеди си погледна часовника. Беше 14:48. Оставаха четири часа и дванайсет минути.

— Да отидем да видим дали Нахир е намерил нещо — предложи тя.

Откриха, че другите се бяха върнали в камионетката. Ръш седеше отзад и преглеждаше преписа от книгата на Толър, а Диема говореше с останалите Елохим на родния им език.

Тя се завъртя към Тилмън и Кенеди и мина на английски:

— Камионите са потеглили към парцел в Локуст Пойнт — съобщи им тя. — На около шест километра на изток. И все още са там. Никой не ги е използвал оттогава.

— Добре — кимна Тилмън. — Проверихте ли за…

Нахир го прекъсна.

— Празни са и идеално почистени. Нищо, за което да се захванем. Нищо, което да използваме. А наемът на парцела е платен от компания в Белгия. Задънена улица.

— Но има и още нещо — добави Диема. — Куутма работи по сателитните снимки и откри нещо. Доколкото знаем, са доставили рициновите зърна втория път, когато са посетили това място. А камионите са идвали тук и седмица по-рано. Значи може да има и друго освен рицина. Друга заплаха.

— Не — обади се Ръш.

Нахир изгледа момчето раздразнено и промърмори нещо на арамейски.

— Просто няма логика — каза то, като сви рамене. — Пророчеството говори за едно нещо. За един дъх, убиващ милион хора. А не за многобройни атаки.

— Бен е прав — каза Кенеди. — Каквато и да е била първата доставка, трябва да е свързана с рицина. Можем ли да узнаем каква е била?

— Опитваме се — отговори Диема. — Информацията може да е в компютрите, които взехме от хълма Гелерт. Но не можем да си позволим да я чакаме. Или трябва да намерим Бер Лусим, или да защитим всяка база.

Кенеди усети как я залива вълна от фаталистично отчаяние. Имаха прекалено много работа, а разполагаха с прекалено малко време. Бер Лусим бе следвал плана си през цялото време, а те не бяха постигнали нищо повече от това да се озоват на предния ред за представлението. При тези обстоятелства й беше трудно да повярва, че нещо друго може да има значение.

Но Диема се разхождаше нервно и замислено. Тилмън я наблюдаваше с изражение, което бе едновременно тревожно и болезнено. Желанието му да й помогне за успеха на мисията й се виждаше ясно. Почти бе умрял заради нея, а проблемите все още не бяха приключили.

Какво оставаше? Какво пропускаха? На какво още можеха да се надяват?

— Ти спомена, че хората ти вече са проверили водата? — обърна се тя към Диема.

— Да — нервно отговори момичето. — Там няма нищо. А Елохим са разположени по местата, където се сливат реките. Ако се появи нещо, което не би трябвало да е там, ще го наблюдават и елиминират, ако се наложи.

По местата, където се сливат реките. Това означаваше северния край на Манхатън, точно срещу реката, където се намираха сега. Кенеди се зачуди дали момичето е наясно колко издава и реши, че отговорът е положителен. Каквато и да беше Диема, определено не беше глупачка.

Големият финал на Бер Лусим включваше и завръщането му у дома. Къде другаде един от избраните да очаква слизането на Месията? Кенеди вече бе намерила Гинат Дания два пъти, а този път дори не я беше търсила. Това бе поредният проблем, срещу който щеше да им се наложи да се изправят: дали имаше начин те тримата да се измъкнат живи, като се има предвид всичко, което знаят.

— Добре — каза тя. — Покривате и уличното движение. Въздушното разпространение изглежда най-вероятно, но пък Лусим няма начин да се приближи, като отклони търговски полет. Събитията от единайсети септември затвориха тази вратичка.

— А ние сложихме ръка на всички частни летища — намеси се Алус. — Нищо не може да излети във въздуха, без Елохим да го видят. И ако не харесат видяното, ще го унищожат още преди да се издигне от пистата.