Адам Блейк - Децата на Юда

Той протегна ръка, за да се почеше по гърдите, но дебелите превръзки му попречиха и се отказа след миг.

— Всеки път е системата за доставка — промърмори той.

— Какво? — попита Диема.

Тилмън я погледна и сви рамене.

— Проблемът с рицина. Гадно нещо. Убива, ако е погълнато, вдишано или вкарано в организма по друг начин. Но са нужни повече от едно-две зърна. Трябва ти гъст спрей или твърда сачма. Чувала ли си някога за Георги Марков?

Диема поклати глава.

— Български писател, политически дисидент. Живя в Лондон през седемдесетте години. Говореше неприятни, но верни неща за Съветския съюз. Искаха да му затворят устата, затова накараха наемен убиец да го прободе с острието на чадър. Три дни агония, после умря. Чадърът бе изработен да изстрелва сачма с рицин.

— Което е удобно, ако искаш да убиеш един българин — отбеляза Диема.

Тилмън кимна.

— Но не можеш да бомбардираш Ню Йорк с отровни чадъри. Нужна ти е система за доставка, която ще наводни улиците с милиони от тези сачми или с милиарди по-дребни твърди частици. Ако се досетим за системата, ще знаем къде да намерим Бер Лусим. Каквото и да е измислил, той го е сглобил тук, значи тук можем да открием следа.

Нахир и Разийл се завърнаха, последвани след няколко минути от Тария и Алус.

— Нищо — съобщи Нахир. — Няма тави, нито явна повърхност, върху която да са били подреждани тави. Май грешиш.

Тилмън се завъртя бавно към него.

— Възможно е да греша за изпълнението — призна той. — Но не и за химията. Процесът произвежда мазна каша, която се събира от повърхността, след като изсъхне. Разполагаш я в плитка тава, защото ти трябва голяма повърхност. Ако Бер Лусим не е извършил това тук, значи е занесъл извлечената каша някъде и е събрал каймака там.

— Втора фабрика за преработка — обади се Кенеди. — Може да е в самия Манхатън. Дали има начин да я идентифицираме?

Тилмън поклати глава неохотно.

— Не, операцията е доста проста. Това е най-голямата и трудна част от работата. Смачкването на зърната, извличането на маслото и преработката на кашата. Отнема време, работна сила и голямо количество мощни химически разредители. Но щом събираш каймака, единственото, от което се нуждаеш, е гребло.

— И ръкавици — добави Диема. — Така поне предполагам.

— Да, определено не искаш да докосваш тази гадост. Или да я вдишваш. Събирачите ти ще бъдат в защитни костюми със собствен въздушен резервоар. Но освен ако не излязат да изпушат по цигара и забравят да се преоблекат, не виждам как това ще ни помогне.

— При всички случаи събирането вече е приключило — намеси се Кенеди. — Каквото и да възнамерява да направи Бер Лусим, трябва да приемем, че всичко вече е готово.

— Камионите, доставили рицина и химикалите тук — обади се Тария, — къде са отишли после?

Кенеди никога преди не я беше чувала да говори и се изненада, че гласът й е нежен и мек.

— Не знам — призна Диема. — Добър въпрос. Нахир, разбери това.

Нахир извади мобифона си и набра, без да протестира. По-раншното напомняне за заповедите очевидно бе свършило работа, помисли си Кенеди.

Докато той говореше — или с Куутма, или по-вероятно с някого от подчинените му — Тилмън обиколи фабриката, като се движеше трудно. Кенеди тръгна с него, за да го подкрепя.

В главното помещение нямаше нищо, което да привлече вниманието му, но в задната част на сградата, далеч от вратата, през която бяха влезли, имаше двойна врата, някога заключена с катинар. От едната й дръжка още висеше верига, а дървото на крилата бе разцепено по краищата. Отначало Кенеди си помисли, че Предвестниците на Куутма сигурно са разбили вратата, когато са претърсвали фабриката. Но после осъзна, че счупената верига е буквално заварена към касата с огромни количества гълъбови курешки. Явно стоеше тук от дълго време.

Зад вратата намериха яма за смазка. Тилмън я огледа отблизо, макар да му се наложи да коленичи, за да го направи. Беше огромно пространство, около седем на три метра площ и метър и петдесет дълбоко, с две успоредни решетки от ръждясало желязо на дъното.

— Тук е имало някакъв хидравличен кран — замислено отбеляза Тилмън. — Имам предвид едно време, когато мястото е работело.

— И се чудиш дали Бер Лусим е разположил тави там, за да събере рицина? — попита Кенеди.

— Да, мина ми през ума.

На пръв поглед не изглеждаше твърде вероятно. Подът на ямата бе покрит с гъста миризлива утайка от масло и кал.

Но Кенеди потропа с крак по ръба на ямата. Тилмън погледна натам, накъдето сочеше върхът на обувката й: пресните драскотини, които изглеждаха много светли на фона на маслените петна по ръба, и разчупената кора от гълъбово гуано показваха къде е било преместено парче ръждясала ламарина.