Адам Блейк - Децата на Юда

В обезопасената къща Диема проведе събрание с Нахир и заместниците му. В последния момент, точно както бе постъпила в тунелите, тя кимна на Кенеди и я покани при тях. Ръш бе отведен обратно в килията си въпреки енергичните му протести.

Но присъствието на Кенеди на събранието беше абсолютно безполезно, тъй като Племето на Юда бездруго я бе заключило навън — не с врата и ключалка, но с езика си. Слушайки напрегнатите и яростни спорове между тях, тя най-после се поддаде на нетърпението си и се намеси.

— Не разбирам — започна. — Ако говорите на английски, мога да участвам в разговора. Ако щете вярвайте, но може и да знам нещо, което да се окаже полезно.

Никой не й отговори. Убийците се вторачиха в нея със смесица от копнеж и омраза.

— Защо тя е с нас? — попита Нахир Диема, но го каза на английски, позволявайки на Кенеди да усети презрението му. — Защо отново трябва да търпим това?

Диема го изгледа предупредително.

— Поради причините, които тя спомена. Участва в този лов от самото начало. Това, което знае, е важно. Мислех, че е разумно да е близо до нас.

Нахир повдигна вежди скептично.

— Ако тя наистина знае нещо, моите хора могат да я разпитат.

— Тя е работила като детектив. Идеите й ми бяха полезни.

— Да — кимна Нахир. — Вече ми го каза. И аз чакам търпеливо да видя този велик мозък в действие. Но това не означава, че искам да седя на същата маса с нея или тя да ми говори, сякаш сме равни.

Диема се завъртя към Кенеди.

— Не говори, освен ако не те попитат нещо — нареди й тя.

— И няма да използвам гадния й език, за да й дам възможност да участва в разговора ни.

Нахир премина на арамейски и продължи да говори с Диема с повишен тон. Когато свърши, Диема погледна Кенеди и кимна. Двама Елохим се надигнаха и приближиха към нея.

— Ще те отведат обратно в килията ти — каза Диема. — Ще поговорим по-късно.

Кенеди се изправи, примирила се с неизбежното, както бе направила и Диема преди малко. Но в този момент вратата се отвори и влезе мъж, когото не бе виждала никога преди. Беше нисък, но як, а мускулите по ръцете му издуваха елегантния му бежов костюм. Плешивата му глава блестеше от пот и той избърса лицето си с ленена носна кърпа. Придружаваха го две жени, които застанаха встрани от него. И двете бяха високи около метър и осемдесет, облечени еднакво в тъмносиви раирани костюми, вероятно предназначени да им придават вид на адвокатки. Желаният резултат обаче не бе постигнат. Приличаха на ангела на смъртта и неговата сестра. Наблюдаваха стаята с очи, които сякаш предизвикваха някой само да помръдне.

Но Елохим помръднаха. Един по един, започвайки с Нахир, те бутнаха столовете си назад и паднаха на едно коляно, свеждайки глави. Диема беше последна.

— Благослови ни, Танану — промърмори тя. — И ни дай съвета си.

Кенеди се зачуди защо Диема бе заговорила на английски и кой ли беше важният мъж. Но вторият въпрос получи отговор в мига, когато погледът на непознатия се спря върху нея.

Той не заговори, но очевидно я позна. И тя бързо се усети. Трябваше да е Куутма, върховният командир на Елохим, човекът, който понякога носеше името Майкъл Бранд. Ангелите я оглеждаха с присвити очи. Вероятно бе обида към царската особа да погледнеш Майкъл Бранд в очите, но Кенеди не възнамеряваше да му се кланя. Не дължеше абсолютно нищо на копелето, освен ругатни.

Куутма насочи вниманието си обратно към хората си и им направи знак да станат.

— Съжалявам, че пристигнах прекалено късно, за да участвам в действията ви — каза той. — Съжалявам и че резултатът не е идеален. Изглежда сте провалили операциите на Бер Лусим, но пък очевидно той ви се е изплъзнал.

Куутма пристъпи към масата, а Нахир му отстъпи мястото си, без да промълви и дума.

— Моля ви, обяснете ми какво точно се случва сега — каза Куутма. — Какви стъпки предприехте, за да намерите Бер Лусим?

Нахир изглеждаше доста нервен, но говореше ясно. Куутма бе последвал примера на Диема и бе заговорил на английски, затова и той постъпи по същия начин.

— Затворихме летище „Ферихеги“, като вкарахме малка бомба там и се обадихме по телефона да ги предупредим. Направихме същото и в Дебрецен, Сармелек и Печ-Погани и предполагаме, че и там са отменили полетите. Освен това наблюдаваме основните гари и пътищата, които водят извън града, но е невъзможно да спрем движението там. Проследяваме телефони и лични карти, намерени у хората на Бер Лусим, за да открием къде са регистрирани. Надявам се да открием къщата, където се е скрил.