Адам Блейк - Децата на Юда

Куутма кимна.

— И сте разпитали хората, които пленихте в пещерите?

— Те отказаха да говорят — отговори Нахир. — Обмислихме мъчения, но…

— Но те са забранени за хора от племето — довърши Куутма вместо него. — Съгласен съм. Мерките, които сте взели, са добри, но трябва да приемем, че Бер Лусим е успял да избяга от града и сега е на път. Така че, къде отива? — попита той и без да чака отговор, се завъртя към Диема. — Вярваш, че той още действа по пророчествата от книгата на Толър, нали?

— Според мен е така, Танану — отвърна Диема. — Намесата на Лио Тилмън в Лондон ни осигури известно време, но няма причина да мислим, че е провалила плана на Бер Лусим да осъществи всички пророчества последователно и да принуди Господ да действа.

Богохулството, изречено толкова прямо, накара Елохим да потръпнат.

— И докъде е стигнал? — спокойно попита Куутма.

— Точно това се опитваме да определим — каза Нахир. — В момента моите хора разглеждат книгата.

— Твоите хора? — намеси се Кенеди.

Беше й писнало да стои и да слуша и дори не се опита да прикрие сарказма си. Нахир я изгледа с омраза, но Куутма се засмя високо и отметна глава назад. Предвестниците, включително Диема, се вторачиха в него. Нахир се накани да проговори, но се поколеба и изчака веселието на Куутма да премине.

— В думите й има логика — каза Куутма усмихнато и избърса ъгълчето на окото си. — С какви хора разполагаш, Деш Нахир? Успокой дамата.

Нахир очевидно не схвана шегата, а и нямаше желание да се обяснява на външен човек, при това неверница.

— Преводачи — отговори той. — Свещеници. Хора, които имат опит в книги с пророчества. Но тези пророчества нарочно са написани на неразбираем език. Могат да им се дадат многобройни тълкувания и е трудно, почти невъзможно да определиш кое е вярното.

— Значи не знаеш — отсъди Кенеди. — Нямаш представа с колко време разполагаш, нито до кое пророчество е достигнал Бер Лусим. Нито кое пророчество се стреми да осъществи.

— Това ми причинява болка — обърна се Нахир към Куутма. — Танану, готвех се да я изключа от разговора. Моля те, позволи ми да го направя. Не виждам какво печелим, като й позволяваме да слуша разговорите ни. Ако искаш да я разпиташ по-късно, ще се радвам да ти осигуря стая и някои подходящи…

— Последното пророчество — прекъсна го Кенеди.

— … някои подходящи уреди за…

— Той е стигнал до последното пророчество. Не видя ли какво направи Шеколни? Да не би да си го пропуснал някак си?

Нахир бе принуден да се обърне към нея. Той излая дума на древен арамейски, която вероятно бе ругатня, после каза:

— Говориш за неща, които не разбираш. Има загадки, които никога няма да ти бъдат разкрити, дори и да прекараш цял живот, за да ги разгадаеш.

Това трябва да е убийственият му словесен удар, помисли си Кенеди. Ако не бяха заложени толкова много неща, включително нейният живот, вероятно щеше да се изсмее в лицето на Нахир. Той бе само около година по-голям от Диема, осъзна Кенеди. Разбира се, Елохим трябваше да са млади. С изключение на Куутма, тя сигурно беше най-старата в стаята.

— Точно това е проблемът ти — отвърна тя с по-снизходителен и от неговия тон. — Търсиш разкрити загадки. А аз търся следа.

— И намери ли я? — попита Куутма, като се вторачи в нея с очакване. — Сподели с нас, моля те.

— Някой разполага ли с текста? — попита Кенеди.

Диема го бе научила наизуст и за изненада на Кенеди, го изрецитира.

И камъкът ще бъде търколен встрани от гробницата, както беше преди. После ще се чуе глас, който вика: „Часът, часът настъпи“, и всички ще видят онова, което е било скрито досега. Предателят ще унищожи мнозина на един дъх. На острова, който беше даден за остров, в присъствието на Сина и Светия Дух Той ще изрече имената на хилядите хиляди, които ще бъдат пожертвани. И от Своя трон в небесата Исус, който е нашата Слава и нашия Живот, ще изрече имената на малцината, които ще бъдат спасени.

Думите й бяха посрещнати безмълвно и с нещо като благоговение от останалите Елохим. Кенеди само кимна.

— С последните си думи Авра Шеколни ни съобщи времето. Полунощ в неделя. Той беше гласът, възвестяващ осъществяването на пророчеството на Толър. И набута и нас в него. Когато взривихме вратата, всички станахме част от сценария му. Изтърколихме камъка от гробницата. Това бе единствената причина той да ни изчака.

— Това място не беше гробница — ядосано възрази Нахир. — Било е използвано за житница.