Адам Блейк - Децата на Юда

Гласът й прозвуча разсеяно, тъй като мислеше усилено.

— Шрага каза, че компанията фалирала преди повече от десет години и е възможно някой друг да е инсталирал вратата. Или пък Бер Лусим я е купил от банка, която вече не е имала нужда от нея, и я е донесъл тук. Но Шрага твърди, че вероятно е дебела цял метър и тежи четирийсет тона. Те не биха успели да я занесат далеч.

— Значи ще я пробиете с оксижен? — попита Кенеди.

Диема поклати глава отрицателно.

— Дебела е цял метър — повтори тя. — А основата е бетон. Ще използваме пластичен експлозив.

Кенеди я погледна шокирано.

— Колко експлозив?

— Много. Но не ни се налага да събаряме вратата, а само да я откачим от скалата около нея. После можем да я съборим. Би трябвало да е лесна работа.

— Защо тогава изглеждаш така, сякаш си погълнала оса? — обади се Ръш.

Диема го изгледа неодобрително, сякаш напомнянето, че момчето още е живо, можеше само да развали настроението й.

— Защото ще отнеме време — кисело отвърна тя. — А колкото повече време им отпуснем, толкова по-малко ще харесаме онова, което ще намерим от другата страна на вратата.

Авра Шеколни изнесе проповед пред останалите Предвестници на Бер Лусим. Беше кратка и проста, тъй като времето ги притискаше.

Темата му беше разликата между земното и небесното и колко е трудно иззад воалите на светското и плътското да разбереш какво е вечно и чисто.

— Засега — каза той тържествено — виждаме през стъкло, мътно. Но после ще съзрем всичко ясно. Сега разбираме отчасти, но после ще знаем и ще бъдем познати. Като ваш учител, винаги съм се опитвал да ви доближа до това стъкло не за да надничате през него, а за да видите колко близо е вечният свят и колко тънка и крехка е бариерата, зад която Той ви чака. Но днес не говоря с тази цел. Днес вие ще преминете през воала и ще видите сами какво е било скрито. И заради смелостта ви, вярата и любовта ви един към друг и към светлината на истината воалът скоро ще изчезне завинаги. Вижте как скланям глава пред вас. Глупакът е казал, че няма Господ. Но аз ви гледам и знам, че има. Никой друг създател или дух не би могъл да сътвори нещо толкова красиво и идеално като вас. Дайте ми благословията си, мои синове, мои ангели. Благословията си, а после, ако мога да помоля за това, ако заслужавам, и живота си.

Някои от тях избърсаха сълзите от очите си, докато Шеколни вървеше сред тях. Други ги оставиха да текат по бузите им. Някои се протегнаха да докоснат ръцете му или крайчеца на робата му. Всички се подготвяха за предстоящото.

Бер Лусим се приближи до Шеколни и се прегърнаха набързо.

— Не трябваше да става така — каза Бер Лусим, но не поясни за какво говори — за смъртта на Хифела или за предстоящото.

— Всичко става по Божията воля, Бер Лусим. Не е необходимо да ти изнасям лекции за предопределеното. Ти си оръдие на предопределението. И това не е трагедия. Но струва ми се, че проведохме този разговор неотдавна. Единственото трагично нещо би било да оставим недовършени най-важните и окончателни неща. Все едно да изкачим висока планина и да тръгнем назад, когато върхът вече се вижда. Ще бъдем глупаци вместо светци. А мисля, че Господ обича глупците по-малко от грешниците.

— Не искам да съм нито едно от двете — каза Бер Лусим. — Успех, Авра.

— И на теб, приятелю. Ще се видим скоро.

Нужни им бяха десет минути да разположат експлозивите. Диема използва времето, за да се увери, че няма по-лесен начин. Надяваше се една от съседните стени да е била построена от хора, но всички бяха скали, много по-дебели от стоманената врата. Точно това бе причината да поставят вратата тук, а не някъде другаде. Бер Лусим бе избрал базата си добре.

— Това не ти ли се вижда малко откачено? — попита я Ръш, докато тичаха заедно с Предвестниците обратно към мястото, което според Шрага беше безопасно.

— В сравнение с какво? — сухо отвърна Диема.

Шрага раздаде тапи за уши и им каза да дишат през устата си. Не е необичайно силна взривна вълна да спука тъпанчетата ти, но ако човек си държи устата отворена, евстахиевата тръба ще изравни натиска и ще попречи на спукването.

Той предложи детонатора на Диема, но тя поклати глава.

— Ти си експертът — каза му. — Давай.

Шрага преброи обратно от десет, после натисна бутона.

Въпреки тапите за уши и далечното разстояние, Диема почувства звука от взрива като физически удар, сякаш боксьор с тежки пръстени по ръцете я удря в слепоочията. После усетиха ударната вълна, от която вратата се огъна, а въздухът изплющя като камшик. Диема не осъзна, че е паднала, докато не усети студените камъни под гърба си. Тя се надигна и изкрещя на хората си да действат. Знаеше, че никой не може да я чуе, но виждаха устата й и вдигнатата й ръка.