Адам Блейк - Децата на Юда

Ръш беше част от последната вълна. От всяка страна го обграждаха Предвестници, а Диема тичаше точно пред него. Той очакваше стръмно спускане, отчасти заради ъгъла, в който бе отворът на тунела, но най-вече защото слизаха в пещера. Къщата обаче се намираше в подножието на хълма и след първите стотина метра коридорът се превърна в каменно стълбище, което водеше нагоре. На върха на стъпалата имаше широк пасаж с каменни колони по краищата. Многобройни сводести отвори водеха вън от него в четири посоки.

Диема и хората й не се забавиха, щом излязоха в по-обширното пространство. Бяха планирали подхода си, използвайки старите карти, и всеки екип бе научил маршрута си и не възнамеряваше да се отклонява от него освен в спешни случаи.

Групата, с която бе Ръш, влезе в третия отвор вляво и продължи напред през тесни тунели с толкова ниски тавани, че трябваше да свеждат глави, и огромни колонади като подземни катедрали. На всеки няколко метра пасажът се пресичаше от други. Някои се спускаха надолу, но повечето водеха нагоре към сърцето на тайния град, стотици метри над главите им и повече от километър встрани хоризонтално.

Поне не беше абсолютно тъмно. Тук-там в скалите имаше процепи, вероятно направени преди векове. Сива светлина проникваше през тях, вероятно от страничната част на хълма. Ръш се зачуди какво ли има в другия им край. Заешки дупки? Крайпътни светилища? Вероятно бяха само безвредни решетки, които минувачите смятаха за част от канализационната система на града. Светлината беше без значение за Елохим, екипирани с очила за нощно виждане, но Ръш се радваше на всеки процеп.

Много преди да стигнат до горните нива, се сблъскаха с първата линия на съпротива. Ръш пропусна схватката, защото тя приключи още преди да осъзнае какво става. Изскочиха от устието на дълъг прав коридор в напълно неосветено пространство и около тях настъпи суматоха. Без дори да спрат, Елохим започнаха да стрелят във всички посоки. Тихият шум от оръжията им звучеше като леко потропване по врата. По-тежките звуци от падането на тела контрастираха с почти беззвучните изстрели. Никой от хората на Бер Лусим не се приближи достатъчно, за да започне ръкопашен бой с нападателите.

Диема бе последвала съвета на Тилмън и оръжията, които връчи на хората си, бяха модифицирани версии на дан-инжекта на Кенеди. Модификациите бяха ужасяващи. Оръжията стреляха не само по веднъж, а изплюваха многобройни стрели на принципа на карабина. Диема бе запомнила колко време бе отнело на Предвестника, прострелян от Кенеди, да падне и бе поръчала да покрият стрелите с четири пъти повече от легалната доза приспивателно. Опити върху доброволци от собствените й хора доказаха, че единичен изстрел ще свали врага незабавно. А ако уцелят някого три-четири пъти, има сериозен риск от смърт заради срива на дихателната система. Затова лекари следваха бойците, проверяваха състоянието на падналите и в случай на нужда им инжектираха венозно ампакин.

Втората битка продължи по-дълго от първата, но краят й бе същият. Приклещени в мишите си тунели, надминати по оръжия и маневри, Предвестниците на Бер Лусим положиха всички усилия, но макар да се опитаха да продадат живота си скъпо, леденото милосърдие на Диема им показа, че няма да намерят купувач.

Други екипи се присъединиха към техния по пътя напред, проверили районите, които им бяха поверени, и не намерили никого или справили се с враговете. Третият сблъсък се превърна в сериозна битка, която продължи пълни двайсет минути. Ръш и Кенеди стояха отзад, но след битката тръгнаха по широкия коридор с нисък таван, където тя се беше провела, и им се наложи да прескачат проснатите тела на десетки Предвестници. По каменния под се виждаха петна кръв — хората на Диема очевидно не бяха победили само с помощта на стреличките.

Прекосиха това помещение и още две, но стигнаха само дотам. Половин час след като започнаха пътешествието си в недрата на хълма, откриха, че пътят им е блокиран от масивна стоманена врата, която никак не приличаше на антика. Един от хората на Нахир я огледа и не бе доволен от резултата. Ръш небрежно се приближи да подслушва, когато Предвестникът се изправи и докладва на Диема, но чу само няколко думи на арамейски.

Диема зададе бързо няколко въпроса, после излая заповед и трима Елохим тръгнаха назад, откъдето бяха дошли.

— Пред какво сме изправени? — попита Кенеди.

— Врата за сейф „Мослер-Бахман“ — отговори Диема.