Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Климент бил епископ на Поатие, а това означавало и на Ла Рошел. Той бил човекът, който две години по-късно — през 1307 г. — наредил тамплиерите да бъдат арестувани и екзекутирани… Да, новата метла мете чисто-чисто, както гласи една поговорка. Освен това Климент успял да отърве почти банкрутиралия френски крал Филип IV от огромния му дълг към тамплиерите. Така кръгът бил затворен.

— Папа Климент като че ли никак не е обичал Дьо Флор — отбеляза Пеги.

— По това време тамплиерите притежавали прекалено много власт и прекалено големи богатства, повече, отколкото било добре за тях — отвърна Валери Дюрок. — Атаката срещу тях била ръководена от Ордена на Светата инквизиция.

— Като испанската инквизиция ли? — попита Пеги. — Онази, която изгаряла хората на клади?

— Донякъде — отвърна Дюрок. — Инквизицията е нещо повече. Тя на практика е била нещо като ЦРУ на католическата църква, търсила е еретици не само сред простолюдието, но и вътре, в самата църква. Ако има нещо, което католическата църква да ненавижда повече от всичко останало, това е промяната.

— ЦРУ? — каза Холидей. — Не е ли малко прекалено?

— Никак даже — възрази Дюрок. — Доминиканците например, така наречените божии кучета , изпращали шпиони, които да проникнат в други ордени. Папите използвали шайки наемни убийци още по времето на Борджиите, а в епохата на Ренесанса религиозното убийство било издигнато в ранг на изкуство. В наши дни пък съществува институция, наречена Содалитиум Пианум, или Братството на Пий 40, създадена от Ватикана със задачата да издирва църковни служители, изповядващи доктрини, отречени от църквата.

— Във Франция тази организация се наричала със скромното и неопределено La Sapinière, което означава елова гора или разсадник за ели. А това ми напомня за тренировъчната база на ЦРУ в Мериленд, известна като Фермата . — Валери Дюрок се усмихна. — Организации от този род ръководят бягството на офицери от СС след края на Втората световна война и отклоняват средства за незаконни операции от Ватиканската банка през 70-те години на миналия век. Да, господин Холидей, разузнавателната мрежа на Светия престол действа и в наши дни.

Което обясняваше появата на свещеника убиец в Йерусалим, но не и скритите му мотиви. Възможно ли бе тайната, кодирана в тамплиерския меч, все още да интересува Ватикана, макар оттогава да бяха изминали близо хиляда години? Аксел Келерман следваше завещанието на баща си и издирваше предмет, който смяташе за военна плячка, но римокатолическата църква разполагаше с толкова много пари, че не знаеше какво да прави с тях.

И не само с пари, а и с власт.

— Какво смятате за идеята на професор Бернхайм за Сент Емийон и пещерата? — попита Пеги. — Заслужава ли си да й хвърлим един поглед?

— Глупости! Пълни глупости! — заяви Валери Дюрок и угаси цигарата си. — Сент Емийон се намира на почти двеста километра оттук… това са към сто двайсет и пет мили. По време на Средновековието подобно пътуване би отнело цяла седмица. Пещерите на отшелника свети Емийон са били място за поклонение още от осми век, а подземните галерии са били използвани като винарски изби в продължение на столетия. Не мога да си представя по-неподходящо скривалище за едно съкровище — засмя се тя.

— Морис има невероятно въображение, от него би излязъл отличен адвокат, но е много слаб учен. Той изкривява фактите, за да ги пригоди към собствената си хипотеза, а не обратното. — Тя отново поклати глава. — Не, господин Холидей, боя се, че вашето търсене на митичното съкровище на Роже дьо Флор приключва тук, в Ла Рошел.

Холидей зарея поглед към яхтеното пристанище и отпи от бирата си. Валери Дюрок запали нова цигара и се облегна на стола си. Пеги изглеждаше отчаяна. Покрай тях мина огромна яхта, големите й дизелови двигатели боботеха басово. На кърмовата палуба се бяха излегнали две невероятно красиви жени по бикини. На носа с черни и златни букви бе изписано името на яхтата:

LA ROCHA

PONTA DELGADA

— La Rocha — промърмори Холидей.

— Моля? — попита Дюрок.

— Какво е това име Ла Рока?

— Португалско — отвърна Дюрок. — Аналогично е на моето и означава скалата .

— А къде се намира Пунта Делгада? — попита Холидей, без да откъсва поглед от яхтата, която минаваше покрай вълнолома.

— На Сан Мигел, един от Азорските острови — поясни Дюрок. — Ключово пристанище, където ветроходите, тръгнали да прекосяват Атлантика, се отбивали, за да попълнят запасите си.