Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Опасявам се, че интернет е пълен с невярна информация по отношение на хора като Роже дьо Флор — започна тя. — Човек може да си поиграе с Гугъл като с клавиатура на пиано и да композира цяла симфония от лъжи и измислици. — Говореше с равната интонация и акцента, характерни за Източното крайбрежие на Щатите, досущ като човек, за когото английският дълго време е бил основен език за общуване. Холидей бе готов да се обзаложи, че Валери Дюрок е преподавала в някой американски университет.

— Истината е, че Роже дьо Флор е бил най-обикновен немски търговец на вино. Не е бил нито рицар тамплиер, нито герой, нито пък воин в името на Христа, който отмъкнал Светия Граал от Йерусалим. Бил е чисто и просто бизнесмен.

— Но реална личност ли е?

— Разбира се — отвърна Дюрок. — Доказателства за съществуването му могат да бъдат открити в архивите на Ла Рошел, а също в архивите на собственото ми семейство.

— На собственото ви семейство? — попита заинтригувана Пеги.

— La famille Duroc живее в Ла Рошел от XII век — заяви Валери Дюрок с нотка на гордост в гласа. — Ние сме една от най-старите фамилии в цяла Аквитания. — И изпусна ново облаче дим, сякаш за да подчертае важността на казаното.

Докато я слушаше и оглеждаше аристократичното й лице, Холидей успя да открие в него част от причините на избухването на Френската революция и възхода на хора от простолюдието като онзи дребосък корсиканец Наполеон Бонапарт. Валери Дюрок излъчваше добре шлифована арогантност, култивирана в продължение на стотици години.

— Фамилното ни име е било Де ла Рошел, но впоследствие е било съкратено на Дюрок — продължи университетската преподавателка.

Холидей не се сдържа и попита:

— Предците ви търговци на вино като Дьо Флор ли са били?

— Били са потомствени благородници, херцози на Аквитания — отвърна сковано Дюрок. — Сред предците ми са хора като Едуард Желязната ръка 38и Ричард Лъвското сърце.

— Предполагам, че са участвали в кръстоносните походи?

— Разбира се. Един от предците ми е Гийом Благочестиви 39.

— А те наемали ли са кораби от търговската флотилия на Дьо Флор?

— Разбира се. По онова време Дьо Флор е бил най-големият търговец на вино във Франция. Разполагал е дори с кралско позволение да изнася вино за Англия.

— Следователно между двете фамилии съществува определена връзка?

— Само в делово отношение. Съмнявам се, че в онази епоха е било възможно да търгуваш по море, без да си свързан по някакъв начин с Роже дьо Флор.

Дюрок си погледна часовника.

— Почти четири часа е — каза Валери Дюрок и се усмихна. — Време е за почивка и чаша кафе. Желаете ли да ме придружите?

Прекосиха опустялото през лятото студентско градче, минаха покрай новите сгради около езерото Сол и влязоха в нещо средно между ресторант и бар на име „Сьор Доган“. Настаниха се на терасата, откъдето се разкриваше изглед към яхтеното пристанище на Миним. Дюрок запали нова цигара и си поръча пастис, подправен с женско биле. Явно следобедната й почивка не бе предназначена за чаша кафе. Холидей и Пеги си поръчаха бира.

Седяха на терасата, огрени от лъчите на яркото следобедно слънце, и оглеждаха гората от мачти, изпълнила яхтеното пристанище чак до каменния вълнолом на vieux port, старото пристанище, отвъд което се простираше Бискайският залив. Над главите им се рееха пискливи чайки. Бризът опъваше въжетата на ветроходните лодки и ги караше да проскърцват, но скрибуцането им се губеше в равномерния пулс на прибоя.

За Холидей не бе трудно да си представи как е изглеждало това място преди хиляда години — махаш яхтите, изпълваш пристанището с каравели с триъгълни латински платна, галери с безброй гребла и яки, макар и тромави на вид ханзейски търговски когове, готови да отплават в открито море. Някои щяха да се отправят към Англия, други към Лисабон, трети към Гибралтар и оттам към Светите земи. Човекът, притежавал подобна флотилия, би трябвало да разполага с огромна власт. Ако херцогът на Аквитания, който освен това бил и тамплиер, сключел съюз с такъв човек, неизбежно би се превърнал в сериозна заплаха за католическата църква. Парченцата от мозайката започваха да се подреждат.

— Какво се е случило с Дьо Флор?

— Убили са го в Турция през 1305 година — каза Дюрок и отпи от напитката с мътен жълтеникав цвят.

— Убили са го? По чия заповед?

— Някои твърдят, че по заповед на Михаил IX Палеолог, младия византийски император, други обвиняват папа Климент V.