Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— И какво общо има това? — попита Пеги и огледа намръщено кутийката с добре познатата напитка в ръцете си.

— Това показва, че понякога истината може да изглежда по-необикновена от измислицата — обясни той. — Борджиите са съществували и някои от тях наистина са били убийци, каквито ги описа доктор Дюрок.

— Добре, а тайните общества, Док? Стига де!

— Защо не? — отвърна Холидей. — Тайното общество не е нищо повече от една мрежа, кръг от хора. Мафията е такава мрежа, семейство Буш също, както и студентското братство „Черепи и кости“ в Йейл. Постави ги в съответния контекст и непременно ще получиш отличен материал, който би одобрила дори Опра.

— Мъртвите свещеници по улиците на Йерусалим са сред нещата, които никога няма да попаднат в списъка й с четива, препоръчани за лятото — изсумтя Пеги.

— Въпросът е там, че организации като Содалитиум Пианум и Ла Сапиниер наистина съществуват. Свещеникът бе изпратен, за да ни убие, в това не може да има никакво съмнение. Той беше убиец. Дори португалците имат тайни общества. Тяхната Карбонария — военизирана групировка, съставена от масони — е отговорна за убийството на крал Карлос I в началото на XX век.

— Не започвай пак с лекциите по история, Док — предупреди го Пеги.

— Извинявай — каза той, отпи от фантата, замисли се за нацистите и обелките от ябълки и остави кутийката на таблата пред себе си.

— Да отидеш до Азорските острови само заради някакво име, което си видял изписано на борда на случайно минаваща яхта, това ми се струва прекалено — каза Пеги, зареяла поглед през прозореца към пухкавите бели облачета, които се носеха в небето.

— Тук има нещо повече от обикновена логическа връзка — отвърна Холидей. — Опитвам се да разсъждавам като вуйчо Хенри, да напасна хипотезата към фактите, а не обратното. Когато разполагаш с достатъчно факти, преминаваш от хипотеза към теория, а единственият начин да докажеш теорията е да…

— Да намериш съкровището, което Роже дьо Флор е изнесъл от замъка Пелерин — довърши Пеги.

— А това е причината да отидем на Азорските острови — каза Холидей.

— Разполагаш ли с достатъчно факти, за да докажеш хипотезата? — попита Пеги.

— Разполагам с доста улики.

— Ами изложи ги тогава — усмихна се Пеги.

— Представи си, че си пират. Къде ще скриеш твоето съкровище?

— На пустинен остров.

— Но не и в пещерата на прочут отшелник или в оживено пристанище като Ла Рошел?

— Защо да не го оставя в замъка Пелерин? — попита Пеги.

— Защото нямаш представа след колко време и той, и Йерусалим ще паднат под ятагана на сарацините. Пиратите крият съкровищата си, за да ги предпазят от любопитни очи и крадливи пръсти.

— Ами ако се окаже, че всичко е измислица? — възрази Пеги. — Че цялата тази история за съкровището на тамплиерите е мит?

— Копали са Храмовия хълм в продължение на цели девет години, което означава, че са търсили нещо. Повечето истории твърдят, че става въпрос за Кивота на завета, но кой знае?

— Хората непрекъснато търсят съкровища. Едно време копаех в двора на дядо да търся индиански артефакти. Не открих дори връх от стрела.

— Съкровището на тамплиерите е едно, богатството на тамплиерите — съвсем друго. Те са били неимоверно богати, това е установен факт. Освен това, малко преди орденът им да бъде разпуснат, те са обърнали в ликвидност всичките си активи. Това също е факт. Тези пари са отишли някъде.

— И смяташ, че са скрити на Азорите?

— Връзва се. Първо, те са най-близките необитаеми острови до Ла Рошел. Вярно е, че някои от тях са изобразени още през 1375 г. в Atlas Catalan, или Каталунския атлас, но заселването им започва сто и дори повече години след това. Според пътеводителя, който чета, Корву, най-малкият остров в архипелага, бил открит едва в средата на XV век. Дори в момента на него живеят по-малко от триста души.

— Добре — каза Пеги. — Приемам аргумента за пустинния остров.

— Какво? Ще си играем на „Сделка или не“, така ли? — засмя се Холидей.

— Нещо подобно — каза Пеги. — Искам още доказателства.

— Келерман — отвърна Холидей.

— Каква е връзката между Келерман и Азорските острови?

— Кораб на име „Швабенланд“. По заповед на Химлер е бил предоставен на „Аненербе“ за нуждите на организацията по време на експедициите й в търсене на следи от арийско присъствие в Южна Америка и най-вече на Антарктида. Корабът използвал за своя база Азорските острови и преди войната, и през нея, когато се предполага, че Португалия е била неутрална. Възможно е някой от хората на борда на „Швабенланд“ да е чул нещо за тамплиерско съкровище, скрито на Азорските острови, и от това да се е родил цял мит.