Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Бих искал да изкажа своите благодарности на Брент Хауард и Клер Зайън за идеята, която ми дадоха, на очарователната и винаги елегантна Леора, най-добрата медицинска сестра на света, и на нейния годеник, истинския Рафи Вануну, за това, че ми позволи да открадна чудесното му име. Бъдете щастливи и двамата.

— В „Шифърът на Леонардо“ Дан Браун описва рицарите тамплиери като най-святи пазители на тайната на потомството на Исус. В „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ те са представени като безсмъртни пазители на Светия Граал. Във филма „Съкровището“ Николас Кейдж ги описва като хранители на несметно богатство, скрито под черквата „Света Троица“ в центъра на Манхатън. Според различни изследователи на църковната история те станали пазители на храма на Соломон в Йерусалим след успешното завършване на Първия кръстоносен поход, а също и закрилници на поклонниците, запътили се към Светите земи… Пълни глупости! Истината е, че рицарите тамплиери, тази самопровъзгласила се божия армия, не са били нищо повече от банда крадци, изнудвачи и убийци. Извън всяко съмнение те са първата организирана престъпна групировка в световната история. Притежавали са тайни ритуали и кодекс, който много наподобява този на сицилианската Коза Ностра, или мафията.

Подполковник Джон Холидей по прякор Док, тъмнокос мъж на средна възраст с униформа на американски рейнджър и черна превръзка върху лявото око, огледа аулата в очакване на някаква реакция от курсантите или поне на признак за интерес. Не видя нищо друго, освен осемнайсет кадети първи клас или с други думи, четвъртокурсници, все младежи, облечени в сини униформени ризи с къси ръкави. Под ризите искряха снежнобели тишъртки. Всички носеха еднакви сиви панталони с по един лампаз, всички имаха едни и същи къси прически, както и ленивите безизразни изражения на младежи в последното занятие на един десетчасов учебен ден. Направо да не повярва човек, че това е елитът на тазгодишния випуск на Уест Пойнт. Повечето курсанти бяха праволинейни и всеотдайни здравеняци, които вече бяха избрали да продължат кариерата си в артилерията, пехотата или бронираните войски и не проявяваха никакъв интерес нито към средновековната история като цяло, нито към рицарите тамплиери в частност. Един ден това щеше да бъде цветът на американското офицерство. Ужас!

Холидей продължи:

— Големият проблем на Първия кръстоносен поход от 1095 година е обстоятелството, че кръстоносците спечелили. Към 1099 година те вече контролирали Йерусалим и били армия без враг. Нямало повече сарацински неверници, които да избиват. Рицарите от тази епоха били професионални войници и предоставяли мечовете си под наем на всеки богат благородник — обикновено французин, италианец или германец — който можел да си позволи услугите им. Те били chevaliers, в буквален превод мъже, които можели да си позволят да яздят кон. В битието им нямало място за кавалерство и галантност или за красиви девици, изпаднали в беда. Те били убийци и нищо повече.

— Войници, сър. — Забележката дойде от Тарванин, як финландец от Небраска, чиято бяла кожа и още по-бяла коса му бяха спечелили прякора Уайти 1 1 Белия. — Б.пр. . Приличаше на типичен пехотинец и двата кръстосани мускета на униформената му блуза доказваха това. При разпределянето на назначенията преди няколко седмици той бе избрал Форт Полк, Алабама, най-непривлекателното място в списъка, само и само за да покаже колко е печен.