Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Той беше най-ревностният християнин в целия випуск. От момента, в който Холидей спомена Дан Браун и „Шифърът на Леонардо“, Грейнджър не бе престанал да го гледа изпод вежди. Темата бе чувствителна за мнозина, макар Холидей да не разбираше причините: в края на краищата ставаше въпрос за роман, за литературно произведение, а не за политическа платформа или религиозна проповед.

Грейнджър се изкашля, сякаш за да прогони неудобството от факта, че се е проявил като многознайко пред свой преподавател.

— Бог записал заповедите си втори път и Моисей ги поставил в Кивота. Пише го в Библията.

— А също и в Корана — любезно допълни Холидей. — Това събитие е от голямо значение не само за християните, но и за мюсюлманите.

Грейнджър се намръщи още повече и голямата му глава потъна между широките му рамене досущ като на костенурка, която прибира глава в корубата си.

— Намерили ли са Кивота? — попита Тарванин.

— Никой не знае. Намерили са нещо, това е извън всяко съмнение. Някои твърдят, че става въпрос за злато от рудниците на цар Соломон, други смятат, че тамплиерите са открили Кивота, трети са убедени, че са открили скритите познания на Атлантида. Каквото и да е било, направило ги е баснословно богати в рамките на една година. Финансирали са и сами са осигурявали въоръжена охрана за поклонниците, осеяли са пътя на пилигримите към Йерусалим с новопостроени замъци, предоставяли са наемници на всеки, който можел да си го позволи.

— Тъй като разстоянието между Европа и Светите земи било голямо, заимствали една идея от враговете си — сарацините, и започнали да издават кодирани полици. Така разписката за пари, внесени на едно място, можела да бъде осребрена на друго място, отдалечено на хиляди километри от първото. На практика започнали да извършват телеграфни преводи преди откриването на телеграфа. Започнали и да отпускат заеми срещу лихва, макар Библията изрично да го забранява. След време били в състояние да финансират цели войни. Междувременно се сдобили с обширни земи и други активи, заложени при тях срещу заеми, и така увеличили мощта и богатството си още повече.

Огледа кадетите и продължи:

— За стотина години тамплиерите навлезли във всеки бизнес, за който се сетите — лихварство, недвижими имоти, рекет, корабоплаване, контрабанда… В края на следващия век те се превърнали в нещо като мултинационална корпорация. Значителна част от нейните печалби идвала от незаконна дейност и това било извън всякакво съмнение. В повечето от най-големите градове на епохата, от Рим до Йерусалим, от Париж и Лондон до Франкфурт и Прага, никой не можел да направи по-значим ход, без да получи одобрението на местните тамплиери. Те контролирали политическата и банковата система, притежавали цели флотилии. Имали собствена армия, а към началото на XIV век разполагали и с ненадмината шпионска мрежа, която обхващала познатия им свят. По това време Йерусалим отново паднал в ръцете на неверниците и Светите земи отново се превърнали в бойно поле, но това нямало значение.

— И какво се случило тогава, сър? — попита Зиц.

— Разраснали се прекомерно, надскочили собствените си възможности — обясни Холидей. — Френският крал Филип IV току-що бил приключил продължителна война с Англия. Бил разорен и дължал на тамплиерските банки баснословна сума. Те се канели да поемат контрол над цялата страна. Папата също се разтревожил, тъй като тамплиерите разполагали с достатъчно власт в самата църква да сложат свой човек на папския трон, ако решат да го направят, разбира се. Така че трябвало да се вземат мерки. Папа Климент V и крал Филип скалъпили заговор, повдигнали обвинения срещу ордена на тамплиерите — някои основателни, други измислени, и един петък, 13 октомври 1307 година, повечето водачи на тамплиерите във Франция били арестувани. Малко по-късно папата издал була, с която наредил — под страх от отлъчване от църквата — на всеки католически владетел в Европа да арестува тамплиерите и да конфискува имуществото им. Към 1312 година орденът на тамплиерите престанал да съществува. Някои смятат, че флотът на тамплиерите пренесъл съкровището на ордена в Шотландия, където то било скрито на сигурно място, други вярват, че тамплиерите са стигнали чак до Америка, макар доказателства за това да не са открити.

— Не виждам смисъла… — обади се Тарванин. — Това е някаква историческа случка, какво общо има с настоящето? С нас?

— Има общо, и то много — отвърна Холидей. Това бе довод, който бе чувал хиляди пъти, произнесен обикновено от самоуверени хлапаци точно като Тарванин. — Чували ли сте някога израза: онези, които забравят историята, са обречени да я повторят?