Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Отдалечиха се от магазина за керамика и завиха наляво. В далечината пред тях, окъпан в ярка светлина, се издигаше приказно красивият Купол на скалата, прочутото светилище Кубат ас Сахра, построено на мястото, където някога се издигала Светая Светих, най-вътрешната постройка на Соломоновия храм, полумитичният първоизточник на богатството на рицарите тамплиери.

Куполът бе покрит със седемдесет и шест килограма злато, дарени от йорданския крал Хюсеин малко преди смъртта му. Пресякоха улица „Ел Лахамин“ и излязоха на Баб ал Силсилех, откъдето Куполът на скалата изникна пред очите им като приказен маяк, издигнал се високо над заобикалящия го лабиринт от неугледни постройки от варовик. Тук буквално гъмжеше от туристи, запътили се към Купола или Стената на плача, построена от цар Ирод Велики като огромна подпорна стена около Храмовия хълм.

Дори от няколко пресечки разстояние Холидей виждаше блясъка на светкавиците, тъй като стотици хора снимаха прочутото свещено място. За хора като Сочната от Ню Джърси това бе поредният трофей, с който да се похвалят пред своите приятели в малкото си провинциално градче — че те са били в Йерусалим, а другите не са.

Холидей забеляза сред туристите поне половин дузина католически падрета, свещеници от гръцката православна църква с черни раса, групичка монахини от ордена на майка Тереза с характерните им забрадки и одежди на синьо-бели райета, неколцина равини с дълги бради и широкополи шапки.

Вместо да тръгнат подире им, Холидей и Пеги свърнаха по една тясна лъкатушна уличка, която ги поведе отново на юг. Ролинг Стоунс ги последва на дискретна дистанция. Тишъртката му бе поне с един размер по-голяма от необходимото, вероятно за да скрие пистолета, затъкнат в колана му. Мъжът едва ли бе на повече от трийсет, имаше атлетична фигура и огромни бицепси; дори да беше невъоръжен, Холидей трудно би могъл да се справи с него. Моментът не бе подходящ за конфронтация, това поне бе сигурно.

Уличката ги отведе на запад към Арменския квартал. И тук, както навсякъде в Стария град, уличните табели бяха изписани на три езика: иврит, арабски и английски. Табелите бяха окачени с винтове или просто вградени в мазилката на фасадата на всяка ъглова сграда. В Стария град бе по-лесно да се ориентираш, отколкото на магистрала.

Холидей не бе сигурен какво точно иска да направи, но знаеше, че не иска да се прибере с подвита опашка в хотела и да се преструва на умряла лисица. Не бе в характера му да избягва конфликт, но съзнаваше, че в момента шансовете не са на негова страна. Все още не бе открил отговора на въпроса: с какво бяха привлекли вниманието на израелската полиция или на някоя друга местна служба?

Завиха по още една тясна уличка, този път наречена „Тиферет Израел“. Тя отново ги поведе на запад, а Куполът на скалата остана зад тях. Улиците бяха празни, нямаше никакви туристи, а единствените стъпки, освен своите собствени, които чуваха, принадлежаха на преследвача им.

— Да се отървем от опашката — предложи Холидей, вече подразнен от ситуацията, леко уморен дори от проточилата се толкова дълго игра на котка и мишка.

Свърнаха в една толкова тясна пряка, че приличаше по-скоро на цепнатина между две редици анонимни невзрачни сгради. Бе толкова тясна, че нямаше дори име.

Стигнаха другия й край, свиха в посоката, от която бяха дошли, и поеха по улица с широки дълги стъпала, водеща на север. Табелките по стените ги уведомяваха, че вървят по улица „Хакраим Гилаад“. Въпросната улица ги отведе отново до Тиферет Израел, където спряха да си починат. От Ролинг Стоунс нямаше и следа.

— Изпусна ли ни? — попита Пеги.

— Така ми се струва — отвърна Холидей и се огледа. Уличката бе пуста, всички капаци и ролетки бяха затворени.

— За какво бе всичко това? — учуди се Пеги. — След като ги забеляза толкова лесно, едва ли са добри професионалисти.

— Възможно е целта им да е била да ни поставят под напрежение — отвърна Холидей. — Да ни покажат, че ни наблюдават.

— Смяташ ли, че това има връзка с хората, които слязоха в онези тунели в замъка?

— Нямам представа. Може би, както предложи, трябва да попитаме твоя приятел Рафи.

— Не започвай отново!

Обърнаха се и тръгнаха по Тиферет Израел към улица „Ел Лахамин“ и Дамаската порта. От една странична алея излезе мъж, облечен изцяло в черно, и тръгна към тях с небрежна походка, сякаш бе излязъл да се поразходи. Холидей зърна за миг бялата му якичка. Католически свещеник. Червенокос, червендалест, очила с полурамка. Около петдесетте. С широко черно сако върху черната риза.