Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Когато се изравни с Холидей и Пеги, свещеникът им кимна добронамерено. Холидей му отвърна. За частица от секундата обаче забеляза нещо в погледа на падрето. Нещо жестоко и неумолимо. Прогони неприятното усещане и продължи. Зад гърба му се разнесе рязък метален звук и той се обърна. Звукът му бе добре познат: зареждането на автоматично оръжие.

Свещеникът бе на по-малко от три метра от тях. Широкото му сако бе разтворено, а под него се виждаше презраменен кобур. Държеше чешки „Скорпион“ със сгъваем приклад и къса цев със заглушител, наподобяващ дебела черна наденица. Нямаше измъкване, това беше краят им.

И тогава прозвуча звук все едно някой бе ударил с юмрук по маса. На Холидей му се стори, че вижда как сакото на мъжа потрепва за частица от секундата, сякаш някой повей на вятъра бе развял полите му. След миг червенокосият непознат падна на земята и изпусна оръжието, което изтрака върху паважа.

От мрачната уличка, която Холидей и Пеги бяха напуснали преди малко, изникна Ролинг Стоунс. Държеше черен полимерен пистолет „Йерихон“, от онези, които в Щатите наричаха „Бейби Игъл“. Хвърли бегъл поглед към Холидей и Пеги, после прибра пистолета в кобура под тишъртката си.

— Изчезвайте! Бързо! — нареди им, обърна се и се скри в мрачната уличка.

Холидей пристъпи напред и коленичи до трупа на свещеника. Под лявата му ръка се стичаше кръв. Ролинг Стоунс го бе прострелял като снайперист — куршумът бе пронизал едновременно сърцето и белия дроб.

Холидей опипа вътрешните джобове на сакото на мъртвеца и намери портфейла и паспорта му. Паспортът бе с червени корици, с гравирани в златно тиара и кръстосани ключове, символ на Светия престол. Холидей отвори ватиканския паспорт и провери самоличността на мъртвеца.

Името в паспорта бе Брендън Джеймсън, роден на 22 октомври 1951 г. в Маунт Киско, щата Ню Йорк, понастоящем жител на Рим, Италия. Като професия бе посочено „свещеник“. Свещеник, който се разхожда с чешкия аналог на „Узи“ в ръка? Холидей върна паспорта във вътрешния джоб на сакото и провери портфейла. Данните от личната карта в него съответстваха на тези в паспорта. Холидей остави и портфейла на мястото му, след което се изправи. В далечината прозвучаха сирени.

— Да изчезваме — каза той.

— Не трябва ли да повикаме полиция или нещо подобно? — попита Пеги.

— Ченгетата бездруго идват насам. Някой трябва да е чул изстрела.

— Не трябва ли да останем и да им разкажем какво се случи?

— Какво да разкажем? Че сме стояли тук с мъртвия свещеник? Самият аз не мога да си обясня случилото се, какво остава да го обяснявам на ченгетата? Убих вече хора и в Англия, и в Германия. В повечето страни това се квалифицира именно като убийство. И не ми казвай, че съм невинен до доказване на противното, това го има само в телевизионните сериали от рода на „Закон и ред“. — Хвана Пеги за ръка и я дръпна встрани от трупа на свещеника. — Хайде!

След двайсет минути, отдавна оставили Стария град зад гърба си, Холидей и Пеги стигнаха до хотела си на улица „Наблус“ и влязоха в малкото сводесто фоайе. На едно от канапетата, тапицирани с червен брокат, седеше нисък плещест мъж с олисяла отпред, но гъста и къдрава отзад черна коса. Щом ги видя, мъжът стана и тръгна към тях. Холидей забеляза, че носи презраменен кобур, и се напрегна. Мъжът се усмихна любезно и протегна ръка.

— Полковник Холидей? Госпожица Блексток, ако не греша?

— Кой сте вие? — попита Холидей.

Усмивката на лицето на пълничкия мъж трепна за миг.

— Аз съм пакад … главен инспектор Изидор Ландсман от израелската полиция.

— Да? — каза Холидей.

— Вие сте полковник Холидей, нали?

— Да.

— Случило се е нещастие. С вашия приятел доктор Вануну от университета.

— Нещастие? — попита Холидей.

— Какво се е случило? — възкликна Пеги. — Пострадал ли е?

— Доктор Вануну е бил пребит. В момента е настанен в Медицинския център на университета. Мога да ви заведа при него, ако желаете.

Успяха да видят професора едва на следващата сутрин. Според лекуващия лекар от Университетския медицински център „Хадасах“, мъж на средна възраст, представил им се като д-р Мензер, археологът имал фрактури на черепа, носа и едната ръка, няколко счупени ребра, множество порезни рани, ожулвания и натъртвания. Ако фрактурата на черепа била малко по-сериозна, нямало да оживее.

— С други думи, спукали са го от бой — каза Мензер, докато ги оглеждаше с подозрение и се чудеше защо това се е случило с безобиден професор по археология, работил до късно в лабораторията си.