Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Пеги и Холидей наблюдаваха как Вануну оставя ножа, взима хирургически форцепс с дълги щипци и внимателно маха тапата. Остави я настрани и наклони алабастровия съд, така че светлината от увеличителната лампа с лупата да освети съдържанието му.

— Има ли нещо вътре? — попита Пеги.

— Да.

— Какво?

— Почакай малко!

Професорът взе форцепса и пъхна върховете на щипците в алабастровия съд. Действаше изключително внимателно, но след малко се отказа и заяви:

— Неподходящ инструмент. — Порови в една тавичка и откри това, което търсеше. Вдигна го, за да им го покаже.

— Това прилича на нещо, което видях в кабинета на моя гинеколог — каза неловко Пеги. Инструментът на професора приличаше на хирургически вариант на готварски щипци, които завършваха като пристягащи клещи от онези, които се наричат „трета ръка“.

— Почти позна — отвърна Вануну, докато плъзгаше внимателно инструмента в алабастровия съд. — Това е акушерски форцепс за израждане на бебета. — Придвижи гладките стоманени щипки на желаното място и направи знак на Холидей. — Дръж здраво!

Холидей се наведе и хвана здраво алабастровия съд с две ръце. Бавно, много бавно, с вбесяваща предпазливост, Вануну извади форцепса от съда, здраво стиснал „плячката“ си между щипците.

— Момче е — пошегува се Пеги. — Или парче от ауспуха на стария ми форд.

— Ръкопис е! — Гласът на Вануну трепереше от вълнение.

— Не искам да ви казвам на какво ми прилича — обади се Холидей.

— Иска да каже — обясни Пеги със студен тон, — че му прилича на изпражнение.

Беше права. Предметът, уловен от облите щипци на форцепса, бе дълъг около двайсет и пет сантиметра, имаше почти кръгла форма, тъмен цвят и грапава повърхност.

— Корозия — обясни Вануну. — Патинирано сребро в логичен стадий на корозия след толкова години.

— Как ще го почистим? — полюбопитства Пеги.

— Ще подходим изключително предпазливо — обясни професорът. — Първо електролитна вана, после ще пуснем ток, накрая ще го поставим за няколко минути във вана за ултразвуково почистване, за да премахнем и последните наслоения.

— А след това? — попита Пеги. — Ще можем ли да го развием?

— Съмнявам се — призна Вануну. — След като почистя свитъка, ще го нарежа на парчета с лазерен нож. Ако открия корозия между отделните слоеве, ще се наложи да поставя всяко парче в електролитна вана. После ще им направя рентгенови снимки и ще ги поставя между тънки листове инертна пластмаса. Едва тогава ще можем да прочетем написаното… ако там изобщо е написано нещо.

— А ние какво да правим? — попита Холидей.

— Върнете се в хотела. Вечеряйте в Стария град. Идете в „Амиго Емил“. Това е малко непретенциозно заведение на пазара „Ел Ханка“. Кажете на Емил, че ви изпращам аз. Обадете ми се на сутринта и може би ще имам какво да ви покажа. Най-вероятно ще остана тук през цялата нощ.

— Можем да се отбием по някое време — предложи Пеги.

— Не, не можем — категоричен бе Холидей. — Нека оставим човека да работи на спокойствие.

— Сигурен ли си, че не искаш да останем? — попита Пеги.

— Вървете, оставете ме да работя — каза Вануну. — Останете ли, ще се отегчите до смърт само след половин час. — Той се усмихна. — На тръгване се отбийте в университетската книжарница и си купете някоя книга за Медния свитък 33. Има ги в изобилие. Прочетете я и се образовайте.

— Добре — каза Пеги.

— Хайде — подкани я Холидей и тръгна към вратата.

Пеги го последва, но едва след като се наведе и целуна смаяния професор по бузата.

Старият град е най-древната част от Йерусалим с площ по-малко от 1 км 2. Намира се в югозападния край на съвременния град и е ограден с крепостна стена. От средата на XIX век е разделен на четири квартала: християнски, разположен на северозапад, мюсюлмански на североизток, еврейски на югоизток и арменски, най-малкият от всички, който заема югозападното ъгълче на Стария град.

През двайсетте години на двайсети век, когато Йерусалим бил управляван от британците, новоназначеният губернатор на града, изключително далновиден мъж на име Роналд Сторс, разпоредил всички строежи в града — и в старата, и в новата част — да се извършват с меза , наричан още йерусалимски камък, мраморизиран варовик, добиван в кариери край града. Решението му не само осигурило така нужните за един почти фалирал град работни места, но придало на Йерусалим хармоничен вид и предпазило Стария град от неизбежните при други обстоятелства радикални промени, които щели да настъпят с течение на времето. Любителите на старините, архитектите и туристическите гидове продължават да славят Сторс и до днес.