Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Израелският професор изрече първи думите.

— На крепостта на Пилигрима в черните води безценен свитък от сребро стои — прошепна той. — Това трябва да е мястото!

— Къде? — попита Пеги. — Не виждам нищо освен едно голямо езеро. Да не мислиш, че от водата ще се подаде ръка, все едно сме намерили Господарката на езерото, дала Екскалибур на крал Артур, или нещо подобно?

— Възможно е — каза Холидей, в гласа му се прокрадваше вълнение. Той насочи лъча на фенерчето си към средата на езерото. В продължение на милион или дори повече години там се бе образувал малък остров. Капките разтворен от влагата варовик бяха падали от тавана на пещерата във водата и в крайна сметка — капка след капка, хилядолетие след хилядолетие — бяха образували островче, което се издигаше над повърхността на езерото.

Островчето и дългата висулка с цвят на восък, увиснала от тавана, сякаш се бяха устремили един към друг. Вероятно след стотина хиляди години щяха да се съединят и впоследствие да образуват масивна каменна колона.

— Какво има? — попита Пеги. — Виждам само един сталак… сталак-как беше. Какво толкова особено има в него?

— Сталактитите растат надолу, а сталагмитите — нагоре — обясни й Вануну.

— Както и да е — отвърна раздразнена Пеги. — Студено е, зловещо е, няма никакъв свитък, нито сребърен, нито никакъв. Може ли вече да си тръгваме?

— Погледнете основата на сталагмита — показа им Холидей и насочи лъча натам.

— Това не е естествено образувание — каза Вануну. Част от камъка стърчеше под прав ъгъл спрямо сталагмита, наподобявайки парче от куб.

— Дали не е основа на колона?

— Или олтар?

— Възможно е.

— Смятате, че там може да е скрито нещо? — попита Пеги, проумяла какво има предвид Холидей.

— Възможно е — отвърна Вануну, вперил поглед над водата.

— Добре тогава, да отидем и да проверим — подкани ги тя.

— И как предлагаш да го направим? — попита израелският професор.

Пеги сви рамене.

— Някой ще доплува дотам с геоложкото чукче и ще удари с него по камъка, докато не се счупи. Ще го пръсне като зрял домат.

— Това едва ли може да се нарече професионално археологическо проучване — отвърна Вануну.

— Голяма работа! — каза Пеги. — Да го направим!

— Аз не съм добър плувец — отвърна професорът.

— Та това са само петдесет-шейсет метра — учуди се Пеги. — Дори хамстер може да доплува дотам.

— Изобщо не мога да плувам — призна Вануну и се изчерви от неудобство. — Така и не се научих.

— Док?

— Идеята беше твоя. Аз предпочитам да се върна с гумена лодка и подходящи инструменти и да го направя както трябва.

— И да слезем отново по онази стълба? — Пеги се намръщи. — В никакъв случай! — заяви тя, събу си маратонките и си разкопча джинсите.

— Какво правиш? — попита смаяно Вануну.

— Каня се да плувам — отвърна тя и седна на ръба на езерото. Събу си джинсите, смъкна блузата и протегна ръка. — Чукчето, моля — каза на Холидей.

Той й го подаде ухилен, а тя го пъхна в ластика на бикините си. Вануну я гледаше изумен, сякаш е полудяла.

— Какво има? — намръщи се Пеги. — Нуждая се от кола маска или какво?

Професорът се изчерви като домат.

Пеги се обърна, потопи пръстите на единия си крак във водата и потрепери.

— Уф, студено!

— Хайде, хлапе, след като успя да преплуваш реката зад къщата на вуйчо Хенри през май, значи можеш да преплуваш и едно езерце в Израел през август.

Тя го изгледа кръвнишки, обгърна с ръце раменете си и пристъпи предпазливо във водата.

— Да очаквам ли някоя противна гадинка, която се въди във водата? — извика, извърнала поглед към Вануну и Холидей. Гласът й отекна в пещерата с размерите на катедрала. — Дъното е хлъзгаво.

— Нарича се микробен килим — отвърна й израелският професор. — Така се образува тинята. Няма нищо, което да хапе.

— Няма слепи червейници?

— Няма слепи червейници!

Пеги бе навлязла във водата до кръста. Пое дълбоко въздух, задържа го и се гмурна под повърхността, след което изскочи, като плюеше вода.

— Леденостудена е! И е солена!

Хвърли се грациозно напред и заплува почти без да предизвиква вълнички с елегантен и мощен австралийски кроул.

— Невероятно! — възкликна смаяно Вануну. — Прелест!

— Винаги е била делфинът в семейството — гордо каза Холидей, впечатлен от възхищението в гласа на професора. — В това отношение е ненадмината, но доколкото зная, за първи път плува в подземно езеро.

Пеги стигна до варовиковия остров за по-малко от минута. Излезе от водата, отметна мократа коса от лицето си и измъкна геоложкото чукче от ластика на бикините си. Обърна се към двамата мъже, които стояха в очакване на отсрещния бряг.