Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— С Док поговорихме на тази тема, докато обядвахме вчера в кафенето на един сук 30. Според него повечето големи археологически открития били направени съвсем случайно.

— Мисля, че Док не ме харесва — каза професорът, докато се приближаваха към Холидей.

Пеги се засмя.

— Не го приемай лично. Док не харесва никой, който харесва мен. Подхожда доста покровителствено.

— Шегуваш ли се? — възкликна професорът.

— Кой се шегува? — попита Холидей.

Вануну не отговори на въпроса.

— Какво намери?

— Един камък — отвърна Холидей и посочи нещо в земята.

— О! — каза Пеги. — Точно това търсехме, един камък! И какво му е специалното?

— Осмоъгълен е — обясни Вануну и приклекна, очевидно заинтригуван. Разчисти тънкия слой прахоляк и разкри целия камък. Всъщност това бе каменна плоча от настилката на параклиса с диаметър около деветдесет сантиметра. Като че ли някога върху него бе имало барелеф, но изображението отдавна се бе изтрило. — Част от пода. Ако съпоставим параклиса с черквата на Божи гроб, това място би съответствало на Скалата на Голгота 31.

— Значи осмоъгълна плоча за под — каза Пеги. — Какво я прави толкова важна?

Холидей коленичи до Вануну и започна да разчиства прахоляка и мръсотията с ръце.

— Всички останали камъни са квадратни и са разположени ветрилообразно около този. Този камък е център на нещо.

Вануну се изправи и избърса ръце.

— Ще отида до колата. Трябва да взема инструменти.

— Ще дойда с теб — побърза да добави Пеги.

Холидей се канеше да каже нещо, но размисли и реши да замълчи. Дори се опита да придаде на лицето си възможно най-равнодушно изражение. Каза само:

— Не се бавете.

— Няма — обеща Вануну.

Двамата с Пеги прекосиха потъналия в руини вътрешен двор. Холидей ги наблюдаваше как „случайно“ залитат и се бутат един в друг, докато вървят по пътеката, която водеше към тойотата. Главите им бяха сведени една към друга и двамата си бъбреха като стари приятели.

Вътрешната крепостна стена скри Вануну и Пеги от погледа му и Холидей продължи да разчиства мръсотията, покрила този участък от пода. Разположението му срещу две издадени напред секции от основата предполагаше, че някога е бил част от страничен параклис, а може би е бил дори Олтарът на скърбящата Богородица 32, неизменна част от почти всяка тамплиерска черква. И тъй като като момче бе прекарал няколко години като иподякон в енорийската черква, Холидей още помнеше латинския химн с ритмичния му хореичен тетраметър:

Pertransivit gladius. Още един меч. Олтарът на скърбящата Богородица в черквата на Божи гроб представляваше каменна ниша със статуята на плачещата Дева Мария, заобиколена от свещи. Холидей бе почти сигурен, че и тук, в Пелерин, е имало аналог на въпросния олтар. В такъв случай осмоъгълният камък би трябвало да се е намирал точно пред олтара.

Яркото слънце напичаше камъните. В небето прелетя ято жълтокраки чайки, спускаха се и завиваха рязко, подвикваха си остро, яхнали бързите въздушни течения. На стотина метра от мястото, на което работеше Холидей, морските вълни се разбиваха с приглушен рев в скалистия бряг.

Докато Пеги и Вануну се върнат, Холидей вече бе разчистил площ с размери четири на четири метра и бе разкрил изящна мозайка от каменни плочи, наредени като ветрило около централния осмоъгълник.

Пеги и професорът бяха взели най-различни инструменти от багажника на ландкрузъра, включително кирка, геоложко чукче, права лопата, кутия с фини инструменти и четчици, три кърпи и две фенерчета. Освен това професорът бе взел хладилна кутия с бутилки минерална вода „Невиот“ и сандвичи, както и термос леденостуден сладък чай.

— Здраво си поработил — отбеляза Вануну.

— Така е — съгласи се Холидей.

Вануну подаде на Пеги сандвич, увит във восъчна хартия, подхвърли един и на Холидей, накрая си взе и той. Холидей седна на един камък от основата на параклиса и разви сандвича. Огледа го внимателно и каза развеселено между две хапки:

— Къде си успял да намериш сандвич с шунка и сирене в Израел?

— Имам си своите източници! — смигна му професорът.

Нахраниха се бързо и професорът им подаде по една бутилка студена изворна вода.