Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Около централната кула на цитаделата бе имало пет големи помещения, всяко по трийсетина метра дълго. Единствените следи, останали от тях, бяха каменните им основи и призрачните им очертания в пръстта. Тук-там растяха високи туфи трева, между които се виждаше някоя и друга каменна плоча, маркираща — подобно на белег по лицето на земята — мястото, където някога е имало коридор.

— Игла в купа сено — каза Пеги, докато оглеждаше обширния вътрешен двор на замъка. — Това е огромно пространство!

Рафи Вануну отново бръкна в джоба си, но този път извади прегъната карта. Това беше скица на археологическите разкопки, извършени преди много години, когато самият той прекарал като студент три лета тук. Завъртя я в ръце, за да се ориентира, и попита:

— Какво гласеше онова твое стихче?

Холидей го изрецитира наизуст:

— Черните води вероятно са свързани с водоснабдителната система на замъка — предположи професорът, който ту свеждаше поглед към скицата, ту вдигаше глава, за да огледа огромния вътрешен двор и руините на цитаделата.

— Спомена, че има извор и някакво водохранилище — обади се Пеги. — Може да става въпрос именно за него.

— Не виждам как е възможно да скриеш съкровище в отворена отгоре цистерна или басейн — каза Вануну.

— По-вероятно става въпрос за някой от кладенците.

— Къде са те? — попита Пеги, след което приближи и надникна през рамото на Вануну. Ръката й докосна неговата. — Покажи ми ги.

— Отдавна ги няма — отвърна професорът. — Когато започнахме разкопките, не открихме и следа от кладенец. — Той сви рамене. — Все пак имайте предвид, че едва бяхме започнали да проучваме терена, когато от Военното министерство ни изгониха и предоставиха замъка на Шайет 13.

— Нека опитам аз. Кой знае, може да се справя по-добре — каза Холидей и пристъпи между Пеги и Вануну, за да види скицата. — Стихът казва следното: „и жажда за познания безмълвна в стени свещени в кръг витае…“. Струва ми се, че става въпрос за черква. — Посочи скицата. — Този продълговат овал с квадратче в единия край, близо до стената откъм морето, какво представлява?

— Подземие или крипта, където смятаме, че е имало параклис — отговори Вануну. — Нарекохме го Кръглата черква.

— Построена е по подобие на черквата на Божи гроб в Йерусалим — каза Холидей. — Подобно на всички тамплиерски черкви.

— Точно така — съгласи се професорът.

— Стени свещени … — каза Холидей. — Струва си да опитаме.

Започнаха да се спускат бавно по земния насип, проправяха си път сред отломките от някогашния каменен зид.

— Ако съдя по думите ви, не сте от хората, които робуват на стереотипи по отношение на тамплиерите — каза Вануну.

Пеги, която вървеше между тях, се разсмя.

— Док не робува на никакви стереотипи и на никакви авторитети не само по отношение на тамплиерите. Но това май е семейна черта.

— Не вярвате ли в християнското благочестие и набожност на тамплиерите? — попита професорът и повдигна иронично вежда.

— Смятам, че част от тях са били религиозни фанатици — отвърна Холидей. — Повечето са били наемници. По това време е имало доста безработни рицари. Някои от тях може да са вярвали в каузата, но не са били много. — Той поклати глава. — Самият аз съм участвал в не една и две войни, професоре, и във всяка от тях винаги е ставало въпрос за пари под една или друга форма. Кръстоносните походи не правят изключение.

— Замъци като този не са строени, за да закрилят поклонниците, строени са да осигурят на Европа аванпост в Близкия изток. Също като Компанията на Хъдсъновия залив в Канада или предните постове на американската кавалерия в Дивия запад. Кръстоносците не са искали да освободят Йерусалим от неверниците, искали са да го завладеят — продължи той. — Тамплиерите наричали себе си „бедните рицари на Исус Христос“, поставяйки ударението на бедни . Когато през 1307 година бил разпуснат, орденът им бил почти толкова богат, колкото и самата католическа църква, и по-богат от много страни, включително Франция, която те на практика притежавали. Стените на замъка на тамплиерите в Париж надхвърляли двеста метра на дължина. Това не е благочестие или смирение, професоре. Това е алчност, сребролюбие, жажда за власт.