Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Когато наближиха покрайнините на Тел Авив, професорът насочи очукания стар джип по магистралата към Хайфа на север. Това бе поредният четирилентов кошмар от натоварен трафик, устремен с бясна скорост по древния крайбрежен път на поклонниците по Светите земи, отвеждащ чак до Акра.

Отдясно изникнаха назъбените склонове на планината Кармел, а отляво се появиха зелените поля на древна Финикия, засети с памук. Вануну продължи да кара по магистралата още четирийсет и пет минути.

Когато стигнаха детелината на Атлит, крайбрежно градче, разположено южно от Хайфа, свърнаха към морето. Успяха да различат в маранята първите предградия на Хайфа, пропълзели по склоновете на Кармел и разпрострели се по протежение на залива с форма на ятаган.

За един миг само съвременната реалност с обичайния за XXI в. натоварен трафик изчезна и Холидей отново усети духа на една отдавна отминала епоха. Рицари, яхнали едри и бързи бойни коне, трополят по древния път с блеснали на слънчевите лъчи железни брони. Поклонници крачат редом с тромави впрегатни коне, които не стават вече за нищо друго освен за кланицата, докато благородниците и техните семейства се излягат в ярко оцветени покрити фургони. Прахолякът се стели като мъгла в горещината, лишена дори от най-слабия полъх на вятър.

Прекосиха двойна железопътна линия, след което продължиха по тесен черен път, от едната страна на който се простираше дълъг плаж с форма на полумесец, а от другата — заблатено езеро с три розови фламинги, които търсеха храна.

Отвъд блатото се ширеха промишлени солници с дълъг, повдигнат на високи колони водопровод, който черпеше вода от залива вляво. Миг по-късно пред очите им — досущ като мрачен спомен от миналото — изникнаха голите, обрулени от вятъра руини на замъка Пелерин. В сравнение с тях развалините на стария замък в имението на Келерман изглеждаха дребни и жалки.

Вануну паркира край пътя и тримата слязоха под лъчите на горещото ярко слънце. Професорът бе облякъл избелели стари панталони и тишъртка с надпис: „Археолозите го правят в калта“. Холидей и Пеги бяха с джинси и блузи с изображение на смайли , усмихнато жълто личице с традиционна шапчица кипа и коса на масури с надпис: „Не се притеснявай, бъди евреин“. Бяха купили тишъртките от мюсюлманския квартал на Йерусалим предния ден. И тримата бяха с бейзболни шапки с логото на Еврейския университет, за да ги предпазват от безмилостното слънце.

Пред тях се простираше скалист нос с дължина около километър, който затваряше част от залива и образуваше малко естествено пристанище на юг. Руините на цитаделата се издигаха като огромен квадратен фар на фона на средиземноморската синева.

— Мили боже! — възкликна Пеги.

— Напълно уместна реакция — засмя се професорът. — Тамплиерите са прокопали ров с ширина дванайсет-тринайсет метра, който прекосявал полуострова от единия до другия край, и в случай на нужда го пълнели с вода от морето. От другата страна на рова се издигала масивна стена от варовик, дебела повече от пет метра, която се извисявала на височина над трийсет метра. Всичко това било изградено на ръка, с доброволния труд на поклонниците, запътили се към Йерусалим. Отнело им само шест месеца, за да построят замъка.

— За да контролират мъртвата зона пред стените, издигнали три големи кули — по една в двата края и една в средата — продължи той. — Единственият начин да минеш през стената бил тесен вход, но построен под такъв ъгъл, че атаката с таран срещу портата била невъзможна. Вътре в замъка рицарите разполагали с каменни зали, параклиси, крипти, складове и всичко необходимо за един гарнизон от четири хиляди войници и обслужващия го персонал. Мястото било неуязвимо, тамплиерите разполагали със собствено пристанище и в случай на обсада можели да разчитат да получат провизии по море. Изкопали и артезиански кладенец, имали водохранилище, както и три други, които се пълнели с дъждовна вода, спускаща се от склоновете на планината Кармел. Така че и водата не била проблем.

— Тук не е ли имало крепост още преди XIII век? — попита Холидей. Спомни си, че бе чел някъде за по-стара крепост, построена на това място. Тръгна към стария крепостен ров по тясната лъкатушна пътека, която прекосяваше пясъка и избуялата трева.

— Имало малко укрепление, наречено Льо Дестрио, разположено до крайбрежния път, но то било изоставено още преди тамплиерите да се захванат със строителството на Пелерин — отвърна професорът. — Преди две хиляди години римляните построили пристанище тук, същото направили и финикийците две хиляди години преди римляните. Когато копаели основите на Пелерин, тамплиерите открили съкровище от финикийски златни монети, чиято стойност била почти достатъчна да финансират строителството на целия замък.