Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Лятната резиденция на Хитлер. — Брат Тимотей кимна.

— Точно така.

— Кой е вуйчо ви?

— Кой беше — каза Холидей. — Наскоро почина. Казваше се Хенри Грейнджър. Специалист по средновековна история.

— А на мен беше дядо — добави Пеги.

— Хенри Грейнджър. Авторът на „Пазители на Светия град“ — каза брат Тимотей. — Най-значимото изследване върху присъствието на тамплиерите в Йерусалим. Хубава книга. Чел съм я. — Старият монах замълча и присви устни. — Къде е мечът сега?

— Скрит на сигурно място — отвърна Холидей, — също като вашия екземпляр от писмото на Алберик.

— Онзи нацист, когото споменахте — Келерман, какво е мястото му в тази история, освен че изгори архивите, разбира се?

— Дълга история — каза Холидей.

— Аз разполагам с достатъчно време — спокойно отвърна монахът.

И те разказаха на брат Тимотей всичко, което знаеха.

Отне им малко повече от час. Когато приключиха своята история, побелелият монах свали очилата си, почисти ги с полите на расото си и отново ги постави на носа си. Огледа ги преценяващо.

— Откъде да зная, че това, което казвате, е истина?

— Защо да ви лъжем? — разгорещено отвърна Пеги. — Освен това разполагаме с меча.

— Докажете го — спокойно изрече монахът.

— Покажи му — каза Пеги.

Холидей се изправи, разкопча колана за пари и го свали от панталоните си. Не се разделяше с него от първата си мисия в Залива, затова и коланът имаше износения вид на любим аксесоар. Обърна го и отвори ципа на петдесетсантиметровото отделение, играещо ролята на портмоне. Внимателно извади дългата златна лента, която бе открил навита около ръкохватката на тамплиерския меч. Лентата бе сгъната на три, за да се побере в колана. Откакто бяха напуснали Фредония, Холидей винаги я бе носил със себе си, скрита на това място. Подаде я на брат Тимотей и обясни:

— Ако се вгледате по-отблизо, ще забележите издатините, разположени на равни и неравни интервали. Златото не е чисто, а сплав, вероятно електрум — смес от злато и сребро. По-здрава е от чистото злато, което обяснява защо издатините върху лентата са се запазили до наши дни.

— Предполагам, че пъпчиците, разположени на равни разстояния, съответстват на ширината на страницата на вашия De laudibus. Ако се вгледате по-внимателно, ще видите римски цифри, изписани в лентата между по-малките пъпчици — продължи той. — Римските цифри съответстват на номера на страницата, докато по-малките пъпчици отбелязват съответните букви. Просто, но същевременно изключително находчиво. За да проработи схемата обаче, би трябвало преписите на ръкописа да са напълно идентични. Писарят би трябвало да е изключително съсредоточен и отдаден на делото си.

— Всъщност писарят не е бил мъж, а жена — каза брат Тимотей, докато разглеждаше с благоговение златната лента. — Сестра Диемут от манастира Весобрун в Бавария, бенедиктинка. Доста прочута по онова време. Двете копия са абсолютно еднакви, едното било предназначено за абатството в Клерво, другото за Руджеро дел Фиоре и тамплиерите в Пелерин, двете крайни точки в комуникацията между Светите земи и дома.

— Чудя се кой ли рицар е носил меча — попита Пеги.

— Знаем и това — отвърна възрастният монах. — Името му е било Робърт де Сал, англичанин на служба при Гийом дьо Рошфор, помощник-магистър в храма в Йерусалим и епископ на Акра. Робърт де Сал потеглил по суша към Франция, докато Руджеро дел Фиоре поел по море. Това трябвало да е достатъчно, за да пристигне съобщението в Клерво. Сър Робърт обаче умрял по пътя. Някъде около Неапол.

— И мечът му бил изгубен — каза Пеги.

— Какво вече отбелязах — усмихна се брат Тимотей, — животът е колело и каквото е направено, се връща обратно.

— Е, показахме ви с какво разполагаме — каза Холидей. — Няма ли да ни върнете жеста?

Брат Тимотей му подаде златната лента, изгледа го продължително и после попита:

— Вярвате ли в Бог, доктор Холидей?

— През по-голямата част от живота си се опитвам да си отговоря на този въпрос. Защо питате?

— Защото, ако вярвате в Бог, ще вярвате и в рая, а както някога ме учеха моите приятели йезуитите, вярваш ли в рая, значи вярваш и в ада. И ако ме излъжете, ще ви прокълна на вечни мъки в ада.

Холидей се засмя.

— Това е най-завоалираната и витиевата заплаха, която съм чувал. Не се тревожете, разказахме ви самата истина, поне такава, каквато я знаем.

— Добре — съгласи се брат Тимотей. — Ще приема думата ви.

Надигна се и се приведе над масата, за да вземе една от книгите на лавицата. Беше трактат по ботаника, написан на латински — Nova genera et species plantarum. Подаде подвързания с кожа том на Холидей.