Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Имаше два стари стола и отоманка с кожена тапицерия. Наподобяващото монашеска килия помещение ухаеше приятно на борова смола и изпечена глина. Монахът отдели няколко минути на приготвянето на чай, след което се настани на един от столовете и покани Холидей и Пеги също да седнат. Пеги избра канапенцето, а Холидей предпочете другия стол.

— Дошли сме заради меча — бавно каза той, като наблюдаваше внимателно лицето на брат Тимотей. Не последва никаква реакция.

— Какъв меч? — отвърна брат Тимотей с изражение на вежливо любопитство.

— Тамплиерският меч, открит от Амедео Маури сред руините на Помпей и подарен на Адолф Хитлер от Дучето, Бенито Мусолини.

Брат Тимотей се засмя.

— Че как така един тамплиерски меч ще бъде намерен в Помпей? Везувий е изригнал през 79 година, много преди Първия кръстоносен поход. И защо уважаван италиански археолог като Амедео Маури ще подарява какво и да било на Мусолини, че и на онова чудовище Хитлер? Боя се, че някой ви е подвел, разказал ви е небивалици.

— А може би вие ни разказвате небивалици? — отвърна Холидей. — Френските историци твърдят, че Юг дьо Пайен е бил рицар от Шампан, но съществуват достатъчно данни, според които той е бил италианец на име Уго де Паганис от Ночера дей Пагани в Кампания, област, чийто най-голям град е Неапол. На двайсетина километра по права линия от Ночера се намира Помпей, разстоянието е малко по-голямо, ако пътувате по крайбрежния път, а някога всички са правели именно така, ако са искали да пристигнат в Неапол. Мечът много лесно би могъл да се озове в Помпей.

— Виждам, че знаете нещичко за тамплиерите — каза брат Тимотей и им наля чай. — Лимон? Захар?

Приеха и двете.

Холидей продължи:

— Известно е, че върху меча, открит от Маури, е бил гравиран надписът Alberic in Pelerin fecit. Направен от или за Алберик от замъка Пелерин, последния замък на кръстоносците в Светите земи. Въпросният Алберик е свети Алберик от Сито, основател и покровител на цистерцианския орден. На вашия орден, брат Тимотей.

— Да, очевидно знаете доста неща, доктор Холидей — призна равнодушно брат Тимотей и отпи от чая си.

— Зная също така, че мечът крие кодирано послание и че ключът към него се пази в екземпляр от De laudibus novae militiae, писмо, написано от…

— … от свети Алберик от Сито до Юг дьо Пайен или Уго де Паганис, зависи от гледната точка — завърши брат Тимотей. — Въпросният екземпляр е бил скрит сред десетки хиляди други книги и документи в държавния архив на Неапол, който бил пренесен на същото това място. — Възрастният монах се усмихна любезно. — Когато бях млад, доктор Холидей, хипитата казваха, че животът е колело и каквото е направено, такова се връща обратно.

— Значи сте чували за меча? — попита Холидей.

— Разбира се. Зная за съществуването му от много години. Някога са го наричали Меча на Пелерин, Истинския меч или Истинския меч на Пелерин. Поредният мит, свързан с кръстоносните походи.

— Не е мит — отвърна Холидей. — Мечът съществува, повярвайте ми.

— А вие откъде знаете за писмото? — попита Пеги.

— От надписа върху корицата на книгата със свещеното писмо на свети Алберик: „Думите вътре ще бъдат разбрани само от пазителя на Истинския меч на Пелерин“. Корицата е изработена от сребро, думите са инкрустирани със злато.

— Виждали ли сте го? — попита Холидей. Обзе го внезапен прилив на надежда. Ако брат Тимотей бе виждал копие на писмото, това означаваше, че то е оцеляло, че не е било унищожено при опожаряването на архивите.

— Да — отвърна монахът. — То е интересно четиво. Апология от един светец по въпроса за проливането на кръв в името на Христос. Философия, прегърната от мнозина не толкова святи хора, сред които и неколцина американски президенти.

— Били сте прекалено млад, за да сте научили за съществуването на книгата по време на войната — отбеляза Пеги, без да обръща внимание на многозначителния коментар, за да изрече въпроса, който напираше на езика и на Холидей.

— Бях на девет. Безпризорно сираче. Абатството ни, Абация ди Сан Мартино ди Камалдоли, се намира на съседния хълм, на по-малко от километър оттук. Наблюдавах от прозореца на стаята си как гори дворецът. Горя цял ден и цяла нощ. Гледката накара брат Албано, нашия абат, човека, който ме отгледа, да се разплаче.

— Не съм сигурен, че разбирам — каза Холидей. — Каква е връзката между абатството и архивите?

— Вила Монтесано е била приорат на Сан Мартино, с други думи, клон на нашия манастир. Дори след като манастирът продал сградата, абатството запазило правото си да се разпорежда със земите на Вила Монтесано. И днес е така, затова идвам да събирам орехи тук.