Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Зад руините, осеяли платото на хълма, се издигаха останките на няколко спомагателни постройки, както и изоставени градини, отдавна забравени, задушени от плевели. Единствената постройка, която изглеждаше цяла и добре поддържана, бе малка градинарска барака, разположена в края на занемарените цветни лехи. В другия край на имението се издигаха няколко редици орехи, някога предпазвали Вила Монтесано от ветровете. Отвъд тях се простираха хълм след хълм, а в далечината се виждаха първите стръмни назъбени върхове на Апенините.

Холидей стоеше в средата на някогашния параклис на двореца. Стените му бяха високи само няколко педи, а част от овъгления под бе прогнила и пропаднала в избата отдолу.

Често, застанеше ли на подобни места, на Холидей му се струваше, че чува гласове от миналото, които го викат. Преди много години, докато стоеше на моста Бърнсайд в Антиетам, той сякаш почувства вибрациите от тропота на войнишки ботуши и конски подкови, докато войниците на Съюза и Конфедерацията водеха най-кръвопролитната битка в гражданската война. Докато се разхождаше по широкия елегантен булевард Шанз-Елизе в Париж, като че ли чу тежкото боботене на немските танкове. Историята май оживяваше в съзнанието му. Това тук обаче бе само едно мъртво и пусто място, дори призраците си бяха отишли.

— Права си — обърна се той към Пеги. — Беше загуба на време. Тук няма нищо.

— Виж! — отвърна тя и посочи с ръка.

Холидей проследи посоката. Откъм ореховата горичка приближаваше нисък, леко прегърбен мъж. Носеше кошница от ракита и беше облечен в характерното черно-бяло расо на монах от цистерцианския орден, орденът, основан от свети Алберик от Сито, духовния баща на рицарите тамплиери и автор на De laudibus novae militiae, текста, свързан с кодираното послание на тамплиерския меч.

Напуснаха разрушения параклис и пресрещнаха монаха, който прекосяваше откритата поляна. Ако се съдеше по белите кичури, изскочили изпод широката му сламена шапка, по очилата и по покритото му с бръчки лице, монахът бе над седемдесет, но дори така пак бе прекалено млад, за да е бил свидетел — освен като малко дете — на опожаряването на двореца по заповед на Луц Келерман.

Монахът заговори с тих и равномерен глас. Кошницата в ръката му беше пълна с орехи.

— Il mio nome è Fratello Timothy. Lo posso aiutare? — Казвам се брат Тимотей. Мога ли да ви помогна?

— Parla inglese? — попита го Холидей. Той говореше добре италиански, докато Пеги знаеше едва няколко фрази, с които да си поръча обяд в някой ресторант.

— Да, разбира се — отвърна брат Тимотей. Говореше като образован и интелигентен човек.

Холидей реши да кара направо, без никакви заобикалки.

— Това ли е Вила Монтесано, в която през 1943 година са били унищожени държавните архиви на Неапол?

— Да — отвърна брат Тимотей.

— От есесовец на име Луц Келерман?

— Той не ни се е представил, господин…?

— Холидей. Доктор Холидей, ако трябва да съм точен.

Реши да използва всичките си муниции.

— А! — възкликна брат Тимотей. — А вашата спътница?

— Казвам се Пеги, Пеги Блексток.

— А! — възкликна отново брат Тимотей. — Какво интересно име. Означава „черен чорап“, а през XVII век черните чорапи са били част от официалното облекло на английските благородници, докато простолюдието носело не толкова официални сини чорапи. Вероятно това е произходът на вашето име. — Той посочи кошницата в ръката си. — Събирах орехи за някои експерименти с орехов екстракт, които правя с надеждата да открия лек срещу високото кръвно. Ще бъдете ли така любезни да ми кажете какво правите тук. — Това не беше въпрос.

Монах, който бе етимолог и изследовател. Интересна комбинация. Посланието бе недвусмислено: брат Тимотей не бе някой провинциален невежа и не можеше да бъде заблуден току-така. Холидей реши да подходи по-предпазливо.

— Ами… доста е объркано — поколеба се той.

Монахът вдигна кошницата с орехи.

— Аз съм един уморен стар човек — каза брат Тимотей. — Не бива да стоя прекалено дълго на слънце. Краката ми се подуват като наденички. Вероятно ще бъдете така любезни да ме придружите за чаша чай? Държа някои неща в градинарската барака.

Монахът се запъти към нея, а Холидей и Пеги го последваха.

Бараката разполагаше само с едно, но доста комфортно помещение, прозорци имаше и от четирите страни, а стените между тях бяха заети от лавици, отрупани с глинени саксии. Подът бе покрит с каменни плочи, застлани с ръчно плетен килим. Брат Тимотей бе подредил доста уютно кътче под един от прозорците: малко бюро, походна печка, метален чайник, още един стар порцеланов чайник, използван за запарване, няколко чаши. Имаше още буркан, пълен със захар на бучки, нож за белене и няколко лимона в малка дървена купа. Над кухненските принадлежности имаше полица с няколко прашни книги. Холидей прочете едно от заглавията: Nova genera et species plantarum от Александер фон Хумболт и Еме Бонплан. До него стоеше италианското издание на „Наръчник по практично градинарство“ от Джордж Никълсън.