Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Но това не ви пречи да търсите тяхното съкровище?

Холидей спря и го погледна в очите.

— Не става въпрос за съкровището. — В гласа му се прокрадна нотка на раздразнение. — Съкровището никога не ме е интересувало. Става въпрос за нещо, което е накарало вуйчо ми да прекоси половин Европа на осемдесет и шест годишна възраст, и то при положение че мразеше да излиза от кабинета в собствената си къща. Става въпрос за нещо, свързано и с други хора, които търсят отговора на тази загадка от много години. Те са готови на всичко: да лъжат, да палят, да убиват…

— В такъв случай е за предпочитане ние да открием съкровището — каза весело Вануну, без да обръща внимание на разгорещения тон на Холидей. — Нали така, Пеги?

— Така — отвърна тя, след което улови Холидей за лакътя и го стигна лекичко. — Край на лекциите, Док, става ли? — Стисна го отново. — Бъди по-мил с професора.

— Аз не съм ви враг, полковник Холидей — добави Вануну. — Все пак аз уредих да дойдем тук, нали така? — Протегна му ръка. — Shalu shalom yerushalayim 29, нали?

Холидей стисна ръката му.

— Наричай ме Док .

Тримата се обърнаха и продължиха към руините на древната крепостна черква.

Стигнаха другия край на вътрешния двор и спряха пред продълговатия каменен овал, който маркираше основите на стария параклис. Вануну отново направи справка със скицата.

— Дължина четирийсет и девет метра, ширина дванайсет метра. По една ротонда във всеки край, канцел , или иконостасна преграда, ориентирана на север, а нефът , или главният кораб — на юг. Сводеста галерия свързва параклиса с голямата зала тук — каза Вануну и посочи дългата редица масивни варовикови блокове, по-големи дори от камъните, използвани за строежа на крепостната стена. — Строителите са използвали голяма част от материалите на финикийските постройки, които са заварили. Всичко е подчинено на числото осем, правено е по осем или е кратно на осем. Осем колони на главния кораб, два пъти по осем колони в канцела, осем арки в сводестия коридор.

— Защо осем? — попита Пеги.

— Осем било магическото или свещеното число на тамплиерите — обясни Холидей. — Ако погледнеш тамплиерския кръст, ще видиш, че краищата му са раздвоени. Така той има осем върха.

— А какво е значението на осмицата?

— Предимно религиозно — отговори Вануну. — Седем плюс едно е равно на осем, деня на възкресението. Бог създал земята за шест дни, на седмия си починал, а на осмия въвел Адам в райската градина. Човек има двайсет и четири ребра. Разделиш ли двайсет и четири на осем, ще получиш три или Светата Троица. Ной бил осмият човек, слязъл от Ноевия ковчег. Самият Ноев ковчег бил дълъг триста лакти и широк петдесет — три плюс пет прави осем. Лазар възкръснал след като бил мъртъв осем дни… Първото число на трета степен е осем… Списъкът може да продължи до безкрайност.

— И защо това е толкова важно за нас тук? — попита Пеги, докато оглеждаше руините.

— Защото това, което търсим, най-вероятно ще бъде свързано с осем или с число, кратно на осем — обясни й Холидей и започна да измерва с крачки основите на параклиса в едната посока. Вануну тръгна в другата.

— И какво търсим? — настоя Пеги.

— На крепостта на Пилигрима в черните води безценен свитък от сребро стои — изрецитира Холидей. — Изразът „черни води“ означава, че мястото е тъмно, разположено най-вероятно под земята, някакво подземие или крипта като под черква или параклис.

— Може и да е пещера — подвикна Вануну. — Теренът е карстов. Подземните води, които се стичат от планината, са довели до образуването на множество пещери. Възможно е под Пелерин да има цял лабиринт от пещери.

— Имам клаустрофобия — оплака се Пеги. — Трябваше да заснема една фотосесия за „Нешънъл Джиографик“ в Карлови Вари и се проклинах всяка минута. Пещерите са гадни!

— Ние ще те пазим! — разсмя се Вануну.

— Мисля, че открих нещо — извика Холидей.

— Много си бърз — каза професорът, който оглеждаше руините в другата част на параклиса заедно с Пеги, и двамата тръгнаха към Холидей, който бе спрял на мястото, където някога се бе намирал канцелът.

— Много си скептичен — каза Пеги.

— Археологията никога не е толкова лесна — отвърна Вануну. — Повечето от нас никога не намират нищо.

— Мислех, че откривателят на Троя е бил аматьор — отвърна тя. — А онзи, който е намерил свитъците от Мъртво море, не беше ли козар или нещо подобно?

— Откъде знаеш всичко това? — попита Вануну.