Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Холидей остави молива в окото и грабна пистолета от безжизнените пръсти на мъртвеца. Свали предпазителя, изви тялото си така, че да предпази Пеги, и стреля няколко пъти в облегалката на предната седалка.

Тапицерията й цъфна от куршумите, които пронизаха другия охранител в кръста и слабините. Изстрелите отекнаха в купето на автомобила като страховити гръмотевици. Тялото на мъжа подскочи във въздуха и той изпищя, когато се удари в арматурното табло отпред. Холидей опря тежкия пистолет в облегалката и стреля още два пъти. Куршумите пронизаха охранителя в гърлото и лицето. Мигът, в който главата на мъжа се пръсна и оцапа седалката и предното стъкло с кръв, мозък и парченца кости, бе наистина ужасяващ. Келерман изви рязко волана, гумите изпищяха и той едва овладя колата. Холидей заби цевта на пистолета точно под яката на сакото му и нареди:

— Отбий веднага!

Келерман се подчини, без да промълви и дума, и спря на насипания с чакъл банкет.

В купето миришеше на кръв и барут. Холидей отвори и затвори уста няколко пъти, защото ушите му бяха писнали. Адреналинът бушуваше в тялото му, а стомахът му се бунтуваше. На друго място и в друго време сигурно би му прилошало. Преглътна жлъч.

— Отключи вратите — нареди на Келерман. — Посегнеш ли към някакво оръжие, ще те застрелям, без да ми мигне окото.

Келерман кимна едва-едва, протегна ръка и натисна един от бутоните на шофьорската врата. Чу се приглушено изщракване. Холидей погледна през прозореца. От двете страни на пътя се простираха потънали в мрак гори.

— Добре ли си, Пег? — попита Холидей.

— Да — отвърна тя сподавено. Тялото на Щефан се бе наклонило към нея, досущ като любовник, задрямал на рамото й.

— Отвори вратата и го избутай навън — каза Холидей.

— Не искам да го докосвам.

— Направи го. Няма време.

— Добре.

Тя се наведе над мъртвеца и отвори вратата. Започна да бута, да се напъва, да блъска, докато най-сетне го изтика навън. Торсът на Щефан падна на земята, но краката му останаха в колата. Пеги зарита и най-накрая успя да избута цялото тяло навън. Холидей погледна през изцапаното с кръв стъкло. Все още не се виждаха никакви автомобили.

— Издърпай и онзи от предната седалка.

— О, моля те!

— Направи го, Пег!

Тя слезе от колата, прескочи тялото на Щефан и отвори предната врата. Направи ужасена гримаса, но хвана почти обезглавеното тяло за едната ръка и го издърпа навън. После попита:

— А сега какво?

— Извади пистолета от кобура му. Има едно лостче, означено със S, от лявата страна на пистолета. Натисни го надолу. Прицели се в Келерман. Ако направи нещо, което не ти хареса, натисни спусъка и не го пускай, докато се почувстваш по-добре.

— Добре — отговори тя. Наведе се над тялото на охранителя, извади оръжието му, вдигна предпазителя и се прицели в колата.

Сега Холидей насочи вниманието си към Келерман.

— Аз слизам. Ти също. Направиш ли някоя глупост, ще те убия, ясен ли съм?

— Да.

— Добре. Действай. Бавно.

Двамата слязоха от колата. Въздухът навън ухаеше на борови иглички. Лек ветрец галеше короните на дърветата. Луната изгряваше. Гората приличаше на декор от приказка.

— Заобиколи колата и застани на банкета — заповяда Холидей.

Келерман се подчини мълчаливо.

От мига, в който ситуацията се обърна в полза на Холидей, бяха изминали по-малко от пет минути.

Келерман погледна безжизнените тела на охранителите си и каза:

— Щефан има двегодишен син. Ханс се канеше да се ожени.

— Спести ми сантименталностите — каза Холидей. — Не ти подхождат.

— Ще ви убия заради това — закани се Келерман.

— Така ли? И бездруго щеше да ни убиеш — каза Холидей и се обърна към Пеги. — Претърси го. Провери за оръжие и мобилен телефон.

— Налага ли се?

— Да. Дай ми пистолета. — Тя му го подаде. Той извади пълнителя и го прибра заедно с пистолета в джоба на сакото си.

Пеги обискира Келерман. Намери айфон с логото на „Дойче Телеком“ и автоматичен пистолет „Берета Томкат“ трийсет и втори калибър.

— Претърколи приятелите си в канавката — нареди Холидей на Келерман.

Немецът го изгледа, но не каза нищо. Замъкна двете тела до канавката, която минаваше успоредно на банкета, и ги бутна в нея. После попито горчиво:

— А сега?

— А сега си тръгваме — отвърна Холидей. — Когато мине следващият патрул на Autobahnpolizei, пътната полиция, можеш да му обясниш как телата на твоите служители са се озовали тук.

Пеги пристъпи напред, погледна кръвта на предната седалка и се настани отзад. Без да изпуска Келерман от прицел, Холидей се настани зад волана и завъртя ключа.