Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Келерман завъртя ключа в контакта и включи на задна. Колата потегли, спря, сетне пое направо към обрамчената с дървета алея, която отвеждаше към главното шосе. Завиха надясно, в посока, обратна на Фридрихсхафен, и Келерман пое през мрака, на север, към близките планини.

— Може би ще ми кажете защо мечът е толкова важен за вас — обади се Холидей от задната седалка. Натисна дръжката на вратата. Келерман беше заключил. — Знам, че сте луд, но дори един луд не би убил заради някакъв сувенир или спомен.

— Предполагам, че се опитвате да ме ядосате — отвърна Келерман, докато шофираше по потъналото в мрак шосе. — Доста незряла тактика. В интерес на истината, очаквах повече от човек като вас.

— В момента съм изложен на стрес — отвърна сухо Холидей.

— Мечът ми принадлежи — заяви Келерман. — Той е част от фамилното ми наследство.

— Това е просто един меч. При това не кой знае колко добър — каза Холидей. — Едва ли е трудно да се сдобие човек с такъв. Следващия път потърсете в интернет, вместо да убивате невинни хора.

— Дерек Кар-Харис не може да бъде наречен невинен — изсмя се Келерман, но гласът му прозвуча кухо, лишен от какъвто и да било хумор. — Той беше хладнокръвен убиец, също като вуйчо ви.

— Това е лъжа! — разгорещено възрази Пеги.

— Вуйчо ми беше специалист по средновековна история — обясни Холидей. — По време на Втората световна война е бил прикрепен към Управлението за паметниците, изящните изкуства и архивите. То пък е било част от комисията „Робъртс“, създадена по заповед на Франклин Рузвелт. Задачата им е била да се погрижат за опазването на обекти от културно значение от разграбване и разрушаване. Включително и германски такива.

— Така е — съгласи се Келерман, — но въпросното управление е служело като прикритие за различни разузнавателни операции, извършвани от англичаните и американците към края на войната. — Келерман замълча. Покрай тях профуча камион и фаровете му осветиха за миг купето. — Вие сте нещо като военен историк, докторе. Чували ли сте някога за операция на име „Върколак“?

— Разбира се — отвърна Холидей. — Това е последният отбранителен план, разработен от Химлер. Изпълнението му е възложено на обергрупенфюрер от СС Пруцман. Става въпрос за воденето на партизанска война.

— Странно, много ми напомня за така наречените Отряди на скръбта, описани в онази популярна в страната ви поредица християнски романи. Как се наричаше… „Оставените“? — Келерман кимна. — Тази операция „Върколак“, която имам предвид, е разработена от високопоставените служители в разузнавателните служби на Великобритания и Съединените щати. Уинстън Чърчил я нарича шеговито Отряд „Kammerjägger“. Знаете ли какво означава Kammerjägger, докторе?

— Предполагам.

— Означава ловец на плъхове или убиец на плъхове . Задачата на Kammerjägger била да открият местопребиваването на лицата от един списък с високопоставени офицери от СС и други ключови служители на Райха и да ги ликвидират. — Келерман замълча, после продължи: — „Това, което правим в живота, отеква във вечността“ — цитира той. — Познати ли са ви тези думи, докторе?

Кой ли ги беше изрекъл?

— Ръсел Кроу във филма „Гладиатор“.

— Хубави думи, докторе, верни думи. Вашият вуйчо и неговият английски приятел са ги записали с кръв през пролетта и лятото на 1945 година. Името на баща ми било в списъка на осъдените на смърт от Чърчил, докторе, а вашият вуйчо и Дерек Кар-Харис били сред убийците от отряд Kammerjägger. Зная със сигурност, че са отговорни за смъртта на повече от двайсет достойни мъже в Германия, Австрия, Рим… За малко да заловят и баща ми… Ако бяха успели, са щели да го убият на място.

— Лъжец такъв! — извика Пеги. — Дядо ми не е убивал никого!

Пътят пред тях тънеше в мрак. От двете им страни ги заобикаляше гора. Не се виждаха коли, нямаше и следи от фарове в далечината. Холидей не можеше да прецени кога ще стигнат до крайната цел.

Сега или никога.

Приведе се леко напред. Охранителят на предната седалка се напрегна, ръката му посегна към пистолета в кобура.

— Келерман?

— Да?

Холидей прошепна в ухото му:

— Да изгориш в ада, задник!

Плъзна в ръката си от ръкава молива, който бе измъкнал от джоба на Драбек по време на залитането си на паркинга, замахна и пред погледа на Пеги го заби в дясното око на Щефан. Моливът проникна в предния дял на мозъка и го уби мигновено. Викът застина неизречен в гърлото на Щефан. По лицето му покапа течност от пробитата му очна ябълка.