Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Холидей надзърна в мрака. Забеляза вдясно по-тъмната сянка на входна врата и я посочи.

— Натам. — Докосна Пеги по лакътя и двамата хукнаха по калдъръма, направен от камъни, някога били част от основите на кулата.

Стигнаха до вратата. От лявата страна на плиткия свод имаше тясна каменна стълба, която се спускаше надолу. Стъпалата й бяха протрити от вековна употреба. Малцина принцове и още по-малко крале бяха използвали тези стъпала. Те бяха предназначени за слугите и надзирателите в затвора.

Холидей извади от джоба си фенерче, слезе две стъпала и го включи. Стъпалата бяха широки не повече от трийсетина сантиметра и много стръмни.

— Внимавай — каза той и погледна през рамо. — Слизай бавно!

Продължи надолу по стълбите. С едната си ръка държеше фенерчето високо, а с другата се опираше в каменната стена, в случай че изгуби равновесие. Пеги го следваше предпазливо. В подножието на стълбите имаше малък сводест вестибюл и тежка желязна врата. От лявата й страна имаше четири огромни панти, закрепени с помощта на гвоздеи с дебелината на мъжки палец, а отдясно — старинна ключалка с резе. Пеги опита да отвори вратата.

— Заключена е.

— Никой не носи със себе си толкова голям ключ — каза Холидей и освети около вратата, но не откри нищо. Не видя нито цвете в саксия, нито издаден камък или изтривалка, нито липсващ хоросан между камъните.

— Няма ключ — заяви Пеги. — Късметът ни изневери.

— Може и да не е.

— Обясни ми, ако обичаш.

— Бенедикт Арнолд! — възкликна Холидей и щракна с пръсти.

— Моля?

Холидей пристъпи напред и огледа пантите с помощта на фенерчето. Бяха разположени на равни разстояния една от друга и всяка бе широка десетина сантиметра и бе закрепена с четири огромни гвоздея. Една от средните панти обаче имаше пет. Недоглеждане? Резултат от смяна или поправка, извършена впоследствие? Възможно. Но все пак…

Той натисна всеки гвоздей с палеца си. Не се случи нищо, но като че ли третият гвоздей лекичко помръдна. Вместо да го натисне отново, Холидей го дръпна. Гвоздеят изскочи два-три сантиметра, а от вътрешността на вратата се чу изщракване.

— Опитай сега — каза Холидей.

Пеги натисна дръжката и вратата се отвори.

— Сезам, отвори се! Как се сети?

— Бенедикт Арнолд 20 20 Бенедикт Арнолд (1741–1801) — американски генерал по време на Войната за независимост, преминал впоследствие на страната на англичаните. Командвал отбраната на форт „Уест Пойнт“, който планирал да предаде на британската армия. След като заговорът му бил разкрит, избягал и бил удостоен с чин бригаден генерал от англичаните. — Б.пр. командвал форт „Уест Пойнт“, преди да стане предател. След като избягал, обискирали дома му и открили на тавана тайник, който се отварял по подобен начин.

— Изобретателно!

— Предлагам да не се бавим — каза Холидей. — Действията ни вече минават отвъд уж неволното навлизане в чужда собственост.

Пеги отвори вратата и двамата прекрачиха прага.

Холидей завъртя фенерчето и лъчът му освети старовремски електрически ключ с метално езиче на стената до вратата. Той го включи и помещението грейна.

— Мили боже! Беше прав! Док, това наистина е като пещерата на Батман!

Водохранилището представляваше подземие със сводест покрив, дълго петнайсет и широко шест метра, с една-единствена арка с формата на конска подкова по средата. Таванът, стените и подът бяха иззидани от правоъгълни блокове варовик, разположени толкова плътно един до друг, че нямаше нужда от мазилка. От дебелия електрически кабел, закрепен върху зидарията на тавана, висяха плоски лампи като онези, които се използват в заводи и цехове. Стената в дъното на помещението бе покрита, досущ като с гоблени, с четири огромни церемониални флага. Изображенията и на четирите бяха доста сходни.

Върху първото знаме отляво ясно се виждаха руническият кръг и мечът на „Аненербе“, нацистката организация за изследване на арийските корени на Третия райх. До него бяха изобразени мечът с лентата, символът, който Холидей бе видял татуиран на ръката на нападателя в дома на Кар-Харис и издялан от камък над вратата на замъка Келерман. Третото знаме представяше друг рунически кръг с меч, обвит с венец от хералдически дракони, а върху четвъртото бяха избродирани мечът и обърната надясно свастика на Обществото Туле, т.нар. Тевтонски орден на Светия Граал. Всички знамена бяха в червено, бяло и черно, трите цвята от палитрата на нацистите.