Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Готово — каза Пеги и се присъедини към него. — Излезе към двеста страници. Сигурно няма да са на фокус, но разполагам ли с добър компютър, няма да имам проблем да ги разчета.

— Herr Doktor Холидей, Fraulein Блексток — каза Аксел Келерман, застанал на входа на водохранилището. Зад него стояха двама русокоси младежи в униформа. И двамата бяха въоръжени с модерни щурмови винтовки Heckler & Koch G36. Келерман запали цигара и духна кибритената клечка. Изпусна две облачета дим през ноздрите си и се усмихна. — Колко мило, че се отбихте.

— Казах ти, че трябваше да вземем пистолет — промърмори Пеги.

Оковани в белезници, Холидей и Пеги Блексток бяха свалени до новия замък с количката за голф, използвана от охраната. Пазачите взеха фотоапарата и чантата на Пеги, както и фенерчето на Холидей. Когато пристигнаха на паркинга, Док видя големия мерцедес, който уж бе напуснал имението преди час. Пазачите ги издърпаха от количката за голф и ги бутнаха към колата.

От служебния вход излязоха още двама охранители. Между тях пристъпваше отпуснат и прегърбен закопчаният с белезници Рудолф Драбек. Първите двама охранители изчезнаха във вътрешността на замъка, като отнесоха фенерчето на Холидей и чантата и фотоапарата на Пеги. Двамата, които пазеха Драбек, бяха въоръжени с пистолети. Доколкото Холидей можеше да види, бяха автоматични HK45.

Келерман — стоеше до отворената шофьорска врата на големия мерцедес — каза:

— Ще ви заведем на разходка. Настанете се отзад, ако обичате.

— Нямам желание — отвърна Холидей.

Един от охранителите остави Драбек, улови Холидей за ръката и буквално го повлече към задната врата на автомобила. Холидей се опита да се измъкне от хватката му, но се спъна, блъсна се в Драбек и едва не го събори на земята. Старецът ахна от изненада. Холидей видя, че Драбек е бит, носът му бе счупен, а ноздрите пълни със съсирена кръв.

— Моля ви, докторе, предпочитам да не прибягваме до насилие — укори го Келерман. — Засега.

Охранителят изправи Холидей. Келерман направи знак с брадичка.

— Свалете им белезниците.

Охранителят изпълни заповедта. Пеги и Холидей разтриха китките си.

— Ich flebe dich an! — простена умолително старецът. — Bitte, ich flebe dich an!

— Какво казва? — попита Пеги, обръщайки се към Холидей.

— Моли се за живота си — преведе Келерман със спокоен, хладнокръвен глас, без следа от емоция. — Качете се в колата, моля. Вече закъсняваме.

— Къде ни водите?

Келерман въздъхна.

— На едно място, където никой няма да чуе виковете ви и където кръвта ви няма да изцапа скъпите ми килими. — Ein schweinbetrieb, кланица за свине, която притежавам. Не е далеч. Изключително подходящо място според мен. Ще бъдете подложена на мъчения, а доктор Холидей ще наблюдава. Когато ми съобщи къде е скрил меча, който дядо ви е откраднал, инквизициите ще спрат.

— Вуйчо Хенри не е крал никакъв меч и вие го знаете много добре — отвърна Холидей.

— Нямам време за спорове с вас, докторе. Качвайте се в колата.

— А ако откажа?

Келерман въздъхна театрално.

— Тогава няма да ми оставите друг избор и ще помоля Щефан да счупи пръстите на госпожица Блексток един по един.

На подобен аргумент не можеше да се възрази, логиката му бе безупречна.

— Добре — каза Холидей.

Настани се на задната седалка, последван от Пеги, побутната от Щефан. Вратата се затвори. Келерман седна зад волана. Навън прозвуча остро дрезгаво кашляне. Холидей се обърна и видя Драбек да се свлича върху чакълената настилка на паркинга.

Щефан развинти дебелия заглушител от пистолета си, прибра оръжието в кобура и хвана стареца за краката, а колегата му го сграбчи за раменете. Отнесоха мъртвеца до багажника, който Келерман отвори с натискане на копче от арматурното табло, натикаха вътре трупа на стареца и затръшнаха капака. Щефан се настани на задната седалка до Пеги, а другият охранител седна отпред до Келерман. Щефан извади тежкия автоматичен пистолет и го сложи в скута си. Дебелият му показалец бе присвит около спусъка.

— Не беше нужно да го убивате — каза Пеги със стиснати зъби и плувнали в сълзи очи.

Келерман я погледна в огледалото за обратно виждане. Лицето му беше безизразно.

— Нямах повече нужда от него.

После се обърна към охранителя на предната седалка.

— Zeit in die Heia zu gehen, jawohl? 22 22 Време е за лягане, нали? (нем.). — Б.пр.

— Dein Wunsch ist mir Befehl, Mein Herr 23 23 Вашите заповеди са закон за мен, господине (нем.). — Б.пр. — отвърна пазачът и се засмя.