Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Този Келерман май си пада по мечове — отбеляза Пеги, вперила поглед в крещящата декорация на стената.

— Боя се, че си пада по точно определен меч — каза Холидей.

Останалата част от наподобяващото пещера подземие бе заета от стъклени витрини подобно на музея в замъка. В една бяха изложени оръжия, сред които позлатен автоматичен маузер трийсет и втори калибър — очевидно наградно оръжие, тъй като върху него бе гравиран надписът Meister Scheiben, „майстор стрелец“, а върху дръжката беше изобразен мечът с лентата, както и очукана картечница MP18 с дървен приклад и дори един Panzerfaust, немският противотанков гранатомет, аналогичен на американската базука.

Имаше и манекени, облечени в различни униформи — от генерал от СС до Kaiserjäger, пехотинец от Алпийския корпус от Първата световна война с чин Gefreiter, или ефрейтор. Те най-вероятно символизираха издигането на Луц Келерман от окопите до нацисткия генерален щаб.

Изобилстваше и със снимки на самия Луц Келерман. Луц Келерман с Ромел в Северна Африка, облегнат на огромен танк „Панцер 1“. Луц Келерман с Адолф Хитлер и Алберт Шпеер 21 21 Алберт Шпеер, министър на военната промишленост на нацистка Германия, осъден на 20 години затвор от Международния трибунал за военни престъпления в Нюрнберг. — Б.пр. по време на тричасовата обиколка на фюрера из френската столица. Луц Келерман в импровизиран кадър във Ватикана с вицеканцлера Франц фон Папен и кардинал Еудженио Панели, който впоследствие щеше да се прочуе като „папата на Хитлер“. Снимката вероятно бе направена през 1933 г. малко преди или малко след подписването на Reichskonkordat, споразумението между нацистите и католическата църква. Луц Келерман с оберщурмбанфюрер от СС Мартин Вайс, коменданта на Дахау, под входната врата с прочутия надпис ARBEIT МАСНТ FREI — „Работата прави човека свободен“.

И нещо изключително любопитно: възрастният Луц Келерман, застанал със сина си на хълма срещу огромната статуя на Христос Спасител на върха на хълма Корковадо в Рио де Жанейро, Бразилия. На снимката Аксел Келерман изглеждаше на осемнайсет. Колата зад тях беше шевролет, модел 1959 г. с класическите перки и стопове тип „котешки очи“ отзад. Ето го доказателството, че Луц Келерман не само бе оцелял във войната, но бе поживял доста след края й.

Бащата и синът си приличаха неимоверно много. Същият дълъг аристократичен нос, коса, която се спуска V-образно към челото, чувствени, леко женствени устни. Най-голямата разлика между двамата бе грозният дълъг Renommierschmiss, онзи белег, обикновено получен при дуел със саби — целта му обикновено бе не да нараниш противника, а сам да получиш рана — с който немските аристократи толкова обичаха да се хвалят. Най-извратената представа за смелост, за която Холидей можеше да се сети, бе да проявиш храброст не на бойното поле, а във фехтовалната зала, след което да отпразнуваш с шампанско получената рана.

— Виж това — извика Пеги от другия край на помещението.

Беше застанала пред огромно бюро. На стената над него бе окачена снимка на Адолф Хитлер, а на самото бюро бе поставена семейна фотография в сребърна рамка — красива жена в рокля от 40-те години с малко — шест или седемгодишно — момиче до нея и с пеленаче в ръце. В далечината зад тях се виждаше характерният, досущ като статуята на Христос в Рио, снежен силует на Матерхорн, наподобяващ извит хищен нокът, който не можеше да бъде сбъркан с никой друг планински връх. Швейцарското убежище на семейство Келерман. Върху бюрото бе поставена и книга с кожена подвързия. На корицата й бе щампован черепът, символ на Totenkopf, 33-та дивизия от СС „Мъртвешка глава“, отговаряща за концентрационните лагери.

— Дали това не е дневник? — попита Холидей.

Пеги отвори книгата. В горната част на всяка страница имаше дата, а редовете отдолу бяха запълнени с четлив дребен почерк. Дневникът на Луц Келерман. Отнасяше се за 1943 г.

— Фотоапаратът ти може ли да прави снимки отблизо?

— Разбира се.

— Снимай колкото се може повече страници.

— Добре.

Пеги извади фотоапарата от чантата си, разтвори дневника на първата страница и започна да снима. Задача, с която се справи за по-малко от двайсет минути. Холидей сновеше из помещението, оглеждаше експонатите, опитваше се да открие някаква връзка между Луц Келерман и тамплиерския меч, който вуйчо Хенри бе крил в дома си.

Единствената слаба следа, която успя да открие, бе една снимка на Химлер, Гьобелс и Луц Келерман, застанали на терасата в Бергхоф с кафени чаши в ръце. Тя поне потвърждаваше твърденията на Драбек, че заедно с Келерман са гостували в лятната резиденция на Хитлер в Баварските Алпи.