Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Далеч вляво се простираше гъста горичка, зад която надничаха двете кули на местната черква. Пристанището бе разположено в самия център на града, до него се издигаше реновираната, издържана в стил Баухаус сграда от стомана и стъкло, в която се помещаваше местната Медиенхаус, както наричаха в Германия и Австрия изследователските и образователните организации в областта на медиите. Непосредствено зад нея пък бе разположена градската библиотека. Холидей огледа старинните, оцелели от бомбардировките сгради с червени покриви, наредени по протежение на крайбрежната улица. Зад тях се издигаха стръмните, покрити с гъсти гори хълмове и долини на Баварските Алпи.

— Изглежда красиво като на пощенска картичка — отбеляза Пеги.

— Ще видим — каза Холидей. Багдад също бе едно изключително красиво и екзотично място в стил „Дисни“, преди да се превърне във военна зона.

Фериботът се промуши между протегнатите към езерото каменни ръце на вълнолома и се насочи към кея. Хората около тях заслизаха към долната палуба, където бяха паркирали автомобилите си. Двигателите на ферибота превключиха на задна с тихо ръмжене, която резонира в целия му корпус. Мъглата се разсейваше бързо и слънцето огряваше града. Пеги беше права, гледката бе като от пощенска картичка.

— Да тръгваме — подкани го тя. Фериботът почти бе стигнал до кея.

— Добре — каза Холидей.

Обърнаха се, отдалечиха се от парапета и се насочиха към стълбите, отвеждащи към салона и долната палуба. Може би сега щяха да открият защо домът на вуйчо Хенри бе изгорял като факла и защо приятелят му Дерек Кар-Харис бе убит. Преди това обаче трябваше да намерят евтин хотел, след което да подложат на обсада Аксел Келерман и неговия замък.

Според брошурата, която Холидей и Пеги взеха от хотела, първият замък Келерман бил построен през 1150 г. от графовете Фон Келерман-Пинцгау, феодалните владетели на областта. Замъкът бил разрушен по време на селското въстание от 1526 г. и оттогава тънел в руини.

„Новият“ замък, изящно имение в бароков стил, разположено в подножието на хълма, върху който се издигаха руините на „стария“ замък, бил построен през 1760 г. от граф Антон фон Йотинген-Келерман, баварски принц на Пинцгау и потомък на първите владетели на замъка.

Оттогава замъкът Келерман бе притежание на фамилията Келерман и служеше като нейна семейна резиденция, както и като музей и място за провеждане на семинари, посветени на изучаването на каменната и бронзовата епоха в Европа.

Имението Келерман се намираше на пет-шест километра северно от Фридрихсхафен в подножието на стръмен горист хълм. До него се стигаше по осеян с множество завои път, който се виеше между дърветата и завършваше пред широка поляна, част от която бе превърната в овощна градина, а друга — в парк с храсти и дървета, подрязани в причудливи форми и с лабиринт от жив плет. До лабиринта имаше паркинг, застлан с чакъл.

— Старият замък ми изглежда зловещо място — каза Пеги, докато слизаше от пежото, което бяха взели под наем преди два дни в Цюрих.

Времето бе слънчево и топло, нямаше и следа от мрачната мъгла, която ги бе посрещнала при пристигането им предния ден. Холидей заключи колата и двамата тръгнаха по алеята към замъка.

Имението Келерман представляваше комплекс от няколко двуетажни сгради, подредени във формата на буквата L, с кули и кулички, с нащърбени тук-таме стрехи, всичките измазани с бял хоросан. Някои от стените бяха покрити с бръшлян, сводестите прозорци бяха разположени в дълбоки ниши, очертани с декоративни тухли, а кулите бяха украсени с ажурна дърворезба, която наподобяваше конструкторите на „Лего“.

Тревните площи около имението бяха поддържани във вид, достоен за голф игрище, цветните лехи бяха оградени с ниски петнайсетинасантиметрови каменни огради, а цветните храсти в тях бяха подрязани като по конец. Замъкът Келерман приличаше на огромна къщичка за кукли, притежавана от изящна принцеса, или на безукорно имение мечта, каквото може да бъде видяно единствено по страниците на архитектурните списания.

— Не виждам и едно боклуче — отбеляза Пеги. — Някой тук е маниак на тема чистота.

Изкачиха широките гранитни стъпала и се озоваха пред централния вход. Най-горният камък в зидарията на свода над широко отворената врата бе оформен като хералдически щит, в който бе изобразен меч, заобиколен от панделка или лента.

— Колко любопитно! — промърмори Холидей, вдигнал поглед нагоре.