Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Изтрил е баща си от семейната история — отбеляза Холидей.

— След като Шварценегер 18 18 Густав Шварценегер, бащата на актьора и бивш губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер, е бил полицейски служител през 30-те години в Австрия, подал е молба за членство в нацистката партия още преди присъединяването на страната му към Германия, кандидатствал е да постъпи и в нацистките щурмови отряди СА. По време на Втората световна война се е сражавал на Източния фронт, където е удостоен с Железен кръст. Въпросът за баща му е повдиган многократно по време на политическите кампании на Арнолд Шварценегер и в крайна сметка актьорът поръчва разследване, което установява, че Густав не е извършвал военни престъпления, нито е участвал в репресии срещу цивилни. — Б.пр. го направи, защо и Аксел Келерман да не постъпи по същия начин? — отвърна Пеги.

Напуснаха залата и се озоваха пред широката вита стълба, която водеше към втория етаж.

— Не мога да повярвам — каза Холидей и се обърна към централното фоайе. Сгъна брошурата и я пъхна в страничния джоб на сакото си. — От всичко, което прочетох в интернет, стигнах до извода, че старият Келерман сякаш се е преродил в образа на Аксел: същите политически убеждения, същите милитаристични възгледи. Бих очаквал това място да е превърнато в светилище, посветено на генерала.

— Решил е, предполагам, че не може едновременно да парадира с нацисткото минало на семейството и да продава селскостопански машини — каза Пеги, когато отново се озоваха навън. — Типичната немска практичност.

— Не го вярвам — повтори Холидей. Двамата тръгнаха по алеята към паркинга. — Всичко това е фалшиво, мимикрия, която прикрива истинския Аксел Келерман. Убеден съм, че разполага със свой вариант на пещерата на Батман.

— Но къде? — зачуди се Пеги.

Холидей сви рамене, извади ключа, натисна копчето за отключване на вратите и призна:

— Нямам представа.

Качиха се в пежото. Пеги закопча колана си и се усмихна.

— Време е да покажа на какво съм способна.

„Гастщете Барин-Бар“ бе старомоден rathskeler, което означаваше бирария, разположена в мазето или в избата на някоя сграда. В случая ставаше въпрос за заведение, заело приземния етаж на стара сграда, разположена досами железопътната гара на Фридрихсхафен, на една пряка от крайбрежната улица. Пеги откри това място след кратък разговор със служителя на рецепцията в хотела и след като даде щедър бакшиш на възрастния, оклюмал на вид носач на багаж в салона на гарата.

Наподобяващият пещера ресторант и бар бе слабо осветен, а стените му, покрити с дървена ламперия, бяха украсени с препарираните глави на различни животни, предимно озъбени глигани със стъклени очи и елени с вяло изражение и огромни рога. В далечния край на салона бяха окачени главите и на два козирога с огромни рога, а високо над бара бе монтирана меча глава с раззината паст и гневен поглед. Холидей се усмихна — и той щеше да изглежда разгневен, ако някой поставеше главата му в някой бар. Заведението вонеше на бира, кисело зеле и пържено месо.

Беше следобед, така че салонът бе почти празен. На една от масите до стълбите се бе настанило семейство японски туристи: обядваха братвурст с пържени картофи, шепнеха си тихичко и тайничко щракаха с лъскавия си малък цифров фотоапарат. Край слабо осветения бар се бе свил дебелак, чиито дебели пръсти бяха прегърнали собственически голяма халба бира.

— Чудесно място — отбеляза Холидей, след като си избраха маса и се настаниха. — Умееш да ги избираш, Пег.

— Ако пътуваш колкото мен, бързо ще научиш, че най-подходящото място да получиш каквото искаш — да купиш оръжие, да се свържеш с местните крадци, да наемеш проститутка и най-вече да получиш информация — е барът, който се намира най-близо до гарата. Мястото, където идват старите тарикати, за да побъбрят и да пийнат. Независимо дали става въпрос за Тимбукту или за Тънбридж Уелс, принципът е един и същ.

— В Тимбукту има ли железопътна гара? — подразни я Холидей.

Пеги въздъхна.

— Разбираш какво искам да кажа. Ако търсиш информация за нашия приятел Келерман, това е мястото, където ще я откриеш.

От кухнята излезе сервитьорка с разрошена коса и традиционна носия или по-скоро рокля, наречена дриндъл , забеляза Холидей и Пеги и дойде при тях. Не се поколеба нито за миг, а направо заговори на английски.

— Какво ще обичате?

— Две бири, „Августинер Брау“ — каза Пеги.

— Нещо друго, госпожо?