Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Прекрачиха прага и се озоваха в господарската къща на имението. Посрещна ги униформена служителка, която взе парите им, а в замяна на това им даде по една жълта пластмасова идентификационна карта и брошура на три езика: английски, френски и немски. Тръгнаха до дългия коридор. Стъпките им отекваха върху черно-белите мраморни плочи.

Малобройните посетители, които сновяха из стаите, до един си бяха придали изражение на отегчено очакване, характерно за туристите, които вече са поели повече информация, отколкото им е нужна. Ако се съдеше по броя им, замъкът Келерман определено не беше сред приоритетите на гостите на Фридрихсхафен.

Според брошурата в двете големи зали отляво бяха изложени модели на селища от каменната и бронзовата ера, разкрити при археологически разкопки в земите на замъка, докато в по-малката зала отляво, някога трапезария на графовете Келерман, бяха представени фамилни реликви и артефакти.

— Все още нямам идея какво ще постигнем с обиколката си тук — каза Пеги. — Нямаме представа дори дали Келерман е тук.

— Тръгнали сме на разузнаване — прошепна Холидей. — Опознаване на терена.

И сви надясно към трапезарията.

Помещението бе огромно, таваните се извисяваха на поне шест метра и бяха декорирани с елементи от екзотична дървесина. В гипсовите квадратчета между дебелите кръстосани греди бяха разположени гипсови медальони с изображенията на купидончета и ангелчета, разлудували се около въжетата, от които висяха кристални полилеи.

На отсрещната стена имаше три високи прозореца, през които слънчевите лъчи огряваха помещението и тъмносиния килим, постлан върху пода от тъмен дъб. На отсамната бяха окачени портрети от далечното минало на рода Келерман. Там, където нямаше маслени портрети, имаше фотографии в сребърни рамки, а между всичките тези карти и снимки бяха разположени рицарски доспехи, осем на брой, поставени на равни разстояния един от друг по протежение на цялата стена, досущ като железни стражи, застинали в очакване на своя крал.

На двете по-къси стени имаше еднакви камини с големи огнища и широки полици. Самите огнища бяха студени и празни, така усърдно почистени, че нямаше и следа да са били използвани някога. Над тях бяха окачени гоблени. Между камините, на мястото, където някога е имало огромна маса, побираща шейсет или повече гости, сега бяха подредени стъклени витрини. Във всяка бяха изложени предмети, свързани с конкретен период от историята на фамилията Келерман.

Викингска „брадата“ брадва, открита през XIX в. по време на археологически разкопки на територията на имението, потир и свещници, използвани в семейния параклис на първия замък, емайлирана брошка с изображението на Исус Христос, принадлежала някога на графиня Гертруде, съпругата на граф Ото фон Йотинген-Келерман, строителя на новия замък, изящно украсена сабя на военноморски офицер, подарена на някой представител на рода, който постъпил в немския флот през XIX в., островръх пруски шлем, принадлежал на друг Келерман, този път генерал, участвал в Първата световна война.

Залата изобилстваше със свидетелства за различни членове на фамилията, но нямаше и следа от съществуването на групенфюрера от СС Луц Келерман.

— Като че ли никога не е имало Втора световна — промърмори Пеги.

До отворената врата, която отвеждаше в друга зала, бе поставена висока стъклена витрина, посветена на съвременните представители на рода. Сред експонатите имаше умалени модели на селскостопански машини, произвеждани от „Келерман АГ“, модел на патентовано устройство за засяване на зърно и поне половин дузина фотографии на Аксел Келерман: Аксел на благотворителен банкет с русокоса телевизионна актриса под ръка, Аксел край легло в детска болница, Аксел с прочута холивудска звезда на снимачната площадка, Аксел във водолазен костюм на борда на яхта някъде в Карибско море.

Беше висок и слаб, но атлетичен и представителен. Лицето му бе издължено, брадичката — остра, а черната му коса растеше V-образно към челото. Имаше дълъг аристократичен нос, дълбоко разположени пронизващи очи и добре очертани чувствени устни, които изглеждаха прекалено женствени за тези високи скули. В него имаше нещо, което смътно напомняше за вампир, нещо, което привличаше и отблъскваше едновременно.

Отсъстваше класическият семеен портрет, нямаше снимки нито на съпруга, нито на деца. Една от фотографиите представяше Аксел Келерман в ловджийски костюм с пушка в ръце и елегантно червеникавокафяво ловно куче до него. В далечината, но леко разфокусирана, се виждаше господарската къща, в която Пеги и Холидей се намираха в момента.