Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Зоната на здрача — каза Пеги, гласът й бе приглушен от гъстата мъгла.

На палубата имаше и други хора, но те бяха също толкова невидими, колкото и всички останали; от време на време се появяваше някоя сянка, сетне изчезваше, когато пътникът отминаваше. Ако някой заговореше, го правеше шепнешком като дете, което се страхува от тъмното и непознатото.

От престрелката в „Л’Еспоар“ и убийството на Кар-Харис бяха изминали шест дни. По-голямата част от това време бяха прекарали в Дъблин в очакване да видят каква ще е реакцията на смъртта на стария оксфордски професор в провинциалното му имение.

Реакция обаче нямаше, все едно нищо не се бе случило. Холидей не откри нито ред за инциденти във вестниците, които преглеждаше, не чу нищичко и по радиото или по телевизията. Никой не вдигна тревога, никой не показа снимките им, нито пък помоли гражданите да съобщят на властите, ако видят тези бегълци, на вратата на хотелската им стая не почука полицай, дори телефонът им не звънна. Нищо!

Накрая единственият извод, до който стигнаха Холидей и Пеги, бе, че противниците им — които и да бяха те — грижливо са заличили следите си и са се погрижили да отклонят полицията от дирите си, за да са сигурни, че ще пипнат двамата американци преди ченгетата. При всички случаи обаче Холидей и Пеги печелеха време, защото рано или късно престъплението щеше да бъде разкрито.

Все пак не стояха със скръстени ръце по време на краткия си престой в Дъблин. Пеги отдели известно време на обиколка с цел попълване на гардероба им из магазините в търговския център „Сейнт Стивънс Грийн“, докато Холидей проучваше оскъдните късчета информация, получена от Кар-Харис, и имената, споменати от покойния професор, в едно интернет кафене на оживената Графтън стрийт, пешеходната улица, простряла се между Сейнт Стивънс Грийн и входа на Тринити Колидж на Насау стрийт.

Съсредоточи усилията си върху трите имена, свързани с операция „Пощальон“ край бреговете на Западна Африка в първите дни на войната: Едмунд Кис, Ханс Райнхарт и италианския археолог Амедео Маури.

Бързо му се изясниха няколко неща, които свързваха гореспоменатите личности не само с писмото, което вуйчо Хенри бе открил на борда на пленения кораб: и тримата се бяха занимавали с археология, и тримата бяха проявявали задълбочен интерес към мистицизма, Кис и Райнхарт се интересували предимно от нордическите корени на германската раса и култура, а Амедео Маури от основните постулати на древноримската военна етика.

И Кис, и Райнхарт станали офицери от СС по време на Втората световна война, а Маури също получил офицерски чин в Черните бригади на италианските фашисти. Маури бил сред основателите на Школата за фашистка мистика 17 17 Школата за фашистка мистика (La Scuola di mistica fascista) е създадена през 1930 г., за да обучава бъдещите лидери на италианската фашистка партия в духа на фашисткия мистицизъм, който след време да се превърне в нова държавна религия. Основава дейността си на философията на фидеизма, че вярата и разумът са несъвместими, затова фашистката митология трябвало да бъде приета като „метареалност“. Вдъхновена е от идеите на Мусолини, който описва фашизма като „религиозна концепция за живота“, а фашистите като „духовна общност“. — Б.пр. в Милано, а Кис и Райнхарт били високопоставени ключови членове на т.нар. Немско дружество за изучаване на древногерманската история и наследството на предците, по-известно като „Аненербе“, първоизвора, придал уж научна и рационална обосновка на расовите закони на Хитлер и политиката на изтребване на евреите.

И тримата бяха преживели войната и бяха избегнали сериозни проблеми с правосъдието. Кис бе изчезнал безследно, а Райнхарт бе създал музей на каменната епоха, който процъфтяваше и в наши дни и се намираше недалеч от мястото, на което Холидей и Пеги щяха да слязат на брега на Бодензее. В крайна сметка обаче и той бе изчезнал от общественото полезрение. След капитулацията на Италия през 1943 г. Маури успял да изчисти реномето си и продължил да заема предишната си длъжност на директор на археологическите разкопки в Помпей чак до смъртта си през 1960 г.

Холидей започна да се рови още по-надълбоко и да следва линковете, които го отвеждаха от един интернет сайт към друг. Така в крайна сметка откри общото звено, което свързваше и тримата: били членове на тайно общество, създадено от бившия цистерциански монах Йорг Ланц фон Либенфелс. Името на тайното общество, основано през 1907 г. в замъка Верфенщайн, било Орден на новите тамплиери. Първоначално орденът избрал за своя емблема обърнатата надясно червена свастика, но по-късно приел официалния символ на „Аненербе“: меч с оградено от златна лента или примка острие, заобиколено от рунически знаци. А това бе същият символ, който Холидей бе видял татуиран на ръката на мъртвеца в дома на Кар-Харис.