Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Крадецът излезе на отсрещния бряг. Оттук имаше само два изхода. Или наляво, където брегът не беше толкова стръмен и отвеждаше към футболното игрище, използвано от „Фредония Хилбилис“, или надясно, където склонът беше по-стръмен и обрасъл с дървета и храсти. Крадецът сви наляво. Холидей го последва, като забърза да му пресече пътя. Онзи внезапно се обърна, захвърли копринения щандарт встрани и размаха заплашително меча.

Холидей отскочи, за да се измъкне от обсега на острието. Мъжът определено не бе фехтовач, но седемдесет и пет сантиметра наточена стомана са опасно оръжие в ръцете на всеки. Холидей успя да огледа по-добре своя противник: не беше толкова млад, както му се бе сторило първоначално, вероятно наближаваше четирийсетте, гладко обръснат, с коса, скрита под качулката на черния суичър.

Холидей избегна удара, хвърли се под острието, връхлетя върху крадеца, удари го с рамо в гърдите и го събори назад върху склона. Онзи замахна отново и острието изсвистя към главата му. Холидей се хвърли встрани, тъй като мечът спокойно можеше да го обезглави.

Мъжът се обърна, захвърли меча и запълзя нагоре по брега. Холидей се хвърли отново и този път успя да го улови за глезена. Мъжът зарита яростно и го уцели по брадичката. Холидей падна замаян и се свлече по склона. Когато успя да се изправи, човекът, опожарил дома на вуйчо Хенри и опитал се да открадне загадъчния меч, бе изчезнал в нощта.

На следващия ден точно в девет сутринта Док Холидей и Пеги Блексток се появиха пред кантората на „Броудбент, Броудбент, Хамърсмит и Хау“ на Мейн стрийт, след като бяха прекарали предната нощ в две съседни стаи в „Холидей Ин“, където успяха да подремнат няколко часа. Преди това бяха наблюдавали как доброволческият пожарникарски отряд на Фредония полага отчаяни усилия да овладее пламъците, погълнали дома на Хенри Грейнджър, но в крайна сметка не успя да направи нищо повече от това да не позволи на огъня да се прехвърли върху съседните къщи. Към три сутринта от старото имение бяха останали само въглени и пепел.

Според шефа на доброволците Хоскинс, който чистосърдечно си призна, че не е специалист, пожарът бил започнал от газовата печка в кухнята и почти сигурно бил причинен умишлено. Според него някой счупил сигналните лампи, отворил докрай вентила на газта и оставил таймер, включен към съвсем елементарно взривно устройство, например картонена тръба, пълна с глави на кибритени клечки.

Невъзможно бе да се определи дали пожарът е дело на професионалист, или на аматьор — днес човек бе в състояние да открие каква ли не информация в интернет, включително подробни инструкции как да сглоби бомба с часовников механизъм или да опожари цяла сграда.

— Госпожице Блексток, полковник Холидей — поздрави ги Броудбент и стана от бюрото си в мига, в който секретарката му ги въведе в кабинета. — Радвам се да ви видя отново, при това толкова скоро. — Всъщност не им се зарадва ни най-малко, но протегна ръка над бюрото. Пеги и Холидей не обърнаха никакво внимание на жеста му. — Какво мога да направя за вас днес?

— Къщата на вуйчо Хенри изгоря снощи.

Двамата седнаха, Броудбент също седна.

— Да — отвърна адвокатът, придавайки си мрачен тон. Гласът му прозвуча като на погребален агент. — Ужасна работа.

— Шефът на пожарникарите смята, че причината е умишлен палеж — каза Холидей.

— Наистина ли? — възкликна Броудбент. — Имате ли опит в подобни неща?

— Снощи някой подпали дома на вуйчо ми и после избяга. На косъм бях да го пипна.

— Наистина ли?

— Наистина — отвърна Холидей, след което за миг замълча. — Опитваше се да открадне нещо от къщата.

— И какво беше то?

— Много добре знаете какво се опитваше да открадне — заяви Холидей.

— Така ли?

— Меч, господин Броудбент. Мечът, към който вчера проявихте такъв голям интерес.

— Какво всъщност намеквате? — Броудбент се усмихна любезно.

— Нищо не намеквам — рязко отвърна Холидей. — Казвам го директно: наели сте някого, за да открадне меча и да опожари дома на вуйчо ми.

— Не бих изрекъл тези думи на публично място — посъветва го адвокатът. — Може да се окажете подсъдим за клевета.

— Значи отричате? — възмутено попита Пеги.

Броудбент се усмихна.

— Разбира се, че отричам, госпожице Блексток. Би било изключително глупаво да не го направя, дори да допуснем, че по някакво невероятно стечение на обстоятелствата обвинението ви почива на реални обстоятелства, каквито всъщност аз не откривам. — Адвокатът се обърна към Холидей. — Освен това, полковник, както и двамата отлично знаем, не разполагате с никакви доказателства.