Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— А какво ли означава това Книга/Масонски шифър/Елиан? Нищо не разбирам!

— Мисля, че става въпрос за кодове — отвърна Холидей. — Чела ли си една книга… „Ключът към «Ребека»“ от Кен Фолет? През осемдесетте направиха по нея телевизионен филм с Клиф Робъртсън.

— Това не е любимото ми десетилетие.

— Става въпрос за код, базиран на един роман от Дафни дю Морие, „Ребека“.

— Лорънс Оливие и Джоан Фонтейн. 1940-а. Алфред Хичкок.

— Да не би любимото ти десетилетие да са четирийсетте?

— Абсолютно! — усмихна се Пеги. — Обожавам черния жанр. Осветлението е невероятно, всички пушат цигари…

— Мислех, че си ги отказала.

— Отказах ги. Е, почти.

Холидей въздъхна. Пеги се отплесваше от темата. Върна я към нея.

— Както и да е, в романа на Кен Фолет използват книгата на Дафни дю Морие като ключ за разчитането на шифър. Брейнтрий споменава „книга“. Масонският код, известен още като розенкройцерски или код „морски шах“, се връзва донякъде с меча. Нямам представа какво означава „Елиан“.

— Дядо проявявал ли е по-сериозен интерес към шифроването и разбиването на кодове?

— Не, доколкото зная.

Прекараха още няколко минути в преглеждане на файловете на Хенри Грейнджър и след като не откриха нищо, се отказаха да търсят повече и решиха да се оттеглят под вербалната канонада, отправена им от госпожица Бранч през затворената врата.

Върнаха се в къщата на Харт стрийт и прекараха следващите два часа в претърсване на всяко място, където им хрумнеше, че може да открият нещо, което да хвърли повече светлина върху увития в нацисткото знаме меч и причините, накарали вуйчо Хенри да го скрие толкова грижливо. Прегледаха дори цялата папка с кореспонденцията на стария професор, оставена върху бюрото му. Единственото по-интересно нещо, на което попаднаха, бе поканата за официалния обяд в колежа Бейлиол. На гърба й бе записано следното неясно съобщение:

Оксфорд 4:20 Абингтън експрес-40 автобус/Рединг

влак/Рединг до Кармартън смяна

Нюпорт до „Арива Трейнс Уелс“ — Холихед до Лемстър.

Ще те взема. Без таксита. Л’Еспоар,

Лайънсхол, Кингстън, Херт. 44-1567-240-363.

— Указания как да се стигне от Оксфорд до Лемстър, графство Херефордшър — каза Пеги.

— Има един град и в Масачузетс със същото име — добави Холидей. — Само че го произнасят Лемънстър, родното място на прочутата марка очила „Фостър Грант“ и на първото пластмасово розово фламинго.

— Мозъкът ти май е доста странно място — засмя се Пеги.

— Работата ми е такава, че попивам страшно много ненужна информация. Да вземем например конете. Знаеш ли, че Адолф Хитлер е притежавал чистокръвен жребец на име Нордлихт, или Северна светлина, който е умрял в една плантация в Луизиана през 1968 година? Или че по време на битката при Литъл Биг Хорн Джордж Армстронг Къстър е яздил кон на име Виктори, а не Команч например? Или че Теди Рузвелт е бил единственият от цялата му кавалерийска бригада, който изобщо е имал кон по време на битката при Сан Хуан?

— Обзалагам се, че знаеш и името на коня — каза Пеги.

— Разбира се. — Холидей се усмихна. — Казвал се е Литъл Тексас. Когато стигнали Сан Хуан обаче, конят бил толкова изтощен, че Рузвелт трябвало да поведе атаката пешком. — Засмя се. — Предполагам обаче, че по-скоро се е погрижил за имиджа си. Нямало е да изглежда добре във вестниците, ако само той е бил на кон.

— Стига толкова история — каза Пеги и вдигна ръце, за да покаже, че се предава. — Време е за вечеря.

— Пак ли „Гарис Динър“? — попита Холидей.

— Нека този път да е нещо по-изискано — предложи Пеги.

Изискано във Фредония, щата Ню Йорк, означаваше „Уайт Ин“, необичайно голяма ферма от XIX в. с дървена обшивка на външните стени, голям портик и ограда от ковано желязо, които й придаваха сходство с Белия дом във Вашингтон. Според Пеги тук поднасяха отвратително шоколадово мартини в бара и превъзходни ребърца в салона. Холидей остави Пеги да си поръча телешки ребърца, а той си взе спанак и скариди.

— Сигурен ли си, че не искаш ребърца? — попита тя. — Това нещо в чинията ти прилича на ордьовър.

Холидей погледна огромната порция, която Пеги разрязваше с видимо удоволствие. Ребърцата можеха да нахранят цял взвод, а освен това бяха гарнирани с гигантски печен картоф, плувнал в масло и сметана, маслен боб и салата. Пеги лапна парче месо, после разчупи питката си и топна един залък в соса, който бе започнал да се стича към печения картоф, капещото от него масло и сметаната.