Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Работя в университета от четирийсет и три години. Постъпих веднага след като завърших академията в Олбъни — поясни превзето госпожица Бранч.

Четирийсет и три години. Това означаваше… края на шейсетте, началото на седемдесетте, което съответстваше на прическата. Девическата академия в Олбъни бе стара почти колкото Уест Пойнт. Тя беше мястото, на което богатите и влиятелни нюйоркски фамилии изпращаха дъщерите си, докато преценят, че е безопасно да им предоставят повече самостоятелност. Да, госпожица Бранч направо се бе вкаменила тук, досущ като насекомо в кехлибар. Странно, че бе постъпила в университета като служителка, а не като студентка. Явно госпожица Бранч криеше някаква тайна.

— През цялото време ли бяхте с дядо Хенри? — попита Пеги.

— Не съм била с дядо ви, госпожице Блексток. Работих за него. — В гласа й не прозвуча и следа от уважение, но след четирийсет и три години, прекарани на това място, тя вероятно разполагаше с повече компромати за повече хора от всеки друг в университета. Не се притесняваше, че може да изгуби мястото си, интересуваше се предимно от клюки.

Холидей се усмихна вътрешно. Доброто разузнаване може да те отведе навсякъде.

— Може ли да влезем в кабинета му? — любезно настоя той.

Госпожица Бранч го удостои с продължителен строг поглед и накрая отстъпи.

— Щом настоявате.

Отвори централното чекмедже на бюрото си, извади връзка ключове и се изправи. Холидей и Пеги я последваха до затворена врата в другия край на приемната. На малката пластмасова табела пишеше само Д-Р ХЕНРИ ГРЕЙНДЖЪР. Госпожица Бранч отключи вратата, отвори я и отстъпи встрани.

— Няма да се бавим — обеща Пеги.

— Заповядайте — прикани ги госпожица Бранч.

Дали бързаше, защото у дома я очакваха котки, които да нахрани? Или пък днес бе денят й за пране? Холидей й се усмихна дипломатично, докато минаваше покрай нея.

Озоваха се в кабинета на вуйчо Хенри. Беше просторен и проветлив, едната стена бе заета от библиотеки, изработени от светъл дъб, другата бе покрита с фотографии в рамки, а на третата бе окачена коркова дъска, отрупана с листчета и бележки. За тяхна изненада четвъртата стена бе заета от голям прозорец.

От него се разкриваше гледка отвъд околовръстния път на кампуса към Мейтъм Хол, поредната сграда, построена от Пей. Геометричната форма в случая бе бетонен полукръг с тесни процепи за прозорци, разположени на равни интервали. Според Холидей сградата приличаше на уголемен вариант на железобетонните бункери, които фелдмаршал Ромел 12 12 Ервин Ромел (1891–1944), немски фелдмаршал от Втората световна война, проявил се като блестящ пълководец по време на бойните действия в Северна Африка и Нормандия, принуден да се самоубие поради подозрения, че е участвал в заговора срещу Хитлер от 20 юли 1944 г. — Б.пр. издигнал по бреговете на Нормандия.

Разстоянието между Томпсън Хол и бетонния полукръг бе заето от добре поддържани тревни площи, прорязани тук-там от криволичещи алеи, над които се извисяваха дървета. Това явно бе направено с цел да се смекчи въздействието на симетрията.

Пеги огледа „трофейната“ стена с фотографии, а Холидей се настани зад модерното бюро. На него имаше дори компютърен терминал. Опита се да разгледа съдържанието на директориите и файловете, но то бе защитено с парола. Дръпна централното чекмедже, намери бележник с адреси и го отвори.

— Странна работа — измърмори Пеги и се приведе към стената, за да разгледа фотографиите по-добре.

— Кое й е странното? — попита Холидей, докато прелистваше стария бележник.

— Има една снимка на трима мъже. Дядо Хенри е застанал от края, облечен в цивилни дрехи, а другите двама са с униформи. Мисля, че са английски. Ако мога да преценя по пейзажа, снимката най-вероятно е направена някъде в Северна Африка. В Кайро. А може би в Александрия.

— Е, и? Какво толкова странно има в това? Хенри бе учен, специалист по средновековна история. Обикаляше целия свят.

— Надписът гласи: „Дерек Кар-Харис, Ленард Гайз, Доналд Мичи, април 1941 г.“. Следва думата „Пощальон“ с главно П.

Холидей прелисти бележника. Откри Д. Кар-Харис с адрес във Великобритания, но не намери и следа от Гайз или Мичи.

— Интересно. Пощальон ми звучи като кодово име. От друга страна, през април 1941 година сме спазвали неутралитет. Какво е правил Хенри в Египет с двама британци в униформа осем месеца преди Пърл Харбър? Започнал е кариерата си в Бюрото за стратегически операции, но то е създадено чак през 1942 година — през юни или юли.