Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Ти — каза Холидей.

Основният кампус на Нюйоркския щатски университет се намираше на километър — километър и половина северно от Харт стрийт. Университетското градче се оказа симпатично, добре озеленено, с предимно модерни постройки, които носеха характерния отпечатък на Йео Мин Пей, прочутия американски архитект от китайски произход, толкова влюбен в плоските безлични кубове и паралелепипеди, че архитектурните му творения приличаха повече на триизмерни геометрични модели, отколкото на сгради. Някой бе нарекъл този стил „крепостна архитектура“. На Холидей му приличаше повече на купчина безразборно разхвърляни детски кубчета.

Историческият факултет се намираше в Томпсън Хол, нисък широк паралелепипед, построен от огнеупорни тухли, с по едно по-високо крило в двата края. Холидей и Пеги тръгнаха из лабиринт от мрачни, зле осветени коридори без нито един прозорец.

— Помня, че лекциите ми по социология минаваха все на такива места — промърмори Пеги, когато свърнаха в поредния студен, мрачен и неприветлив коридор. — Целта на архитектите е била да възпрепятстват студентските вълнения и бунтове. Тесни стълбища, слабо осветление, бавни асансьори. — Изсумтя тихичко. — Че кой от днешните студенти вдига бунтове? Те всички се интересуват от бизнес. Край на секса, край на наркотиците, край на рокендрола. Само бира и футбол.

— Не се заблуждавай — усмихна се Холидей. — Сексът, наркотиците и рокендролът са в достатъчни количества, дори в Уест Пойнт.

— Не може да бъде — възкликна Пеги с престорен ужас. — Искаш да кажеш, че Армията от един 10 10 В периода 2001–2006 г. рекламният слоган за набиране на доброволци в американската армия е An Army of One. Той заменя просъществувалия повече от 20 г. слоган Be All You Can Be и на свой ред е заменен от действащия в момента слоган Army Strong. Рекламната кампания под надслова An Army of One се оценява като неуспешна, а слоганът е подложен на остри критики — от „тромав“ през „прекалено сложен“ до „неотразяващ екипния дух в армията“. — Б.пр. пуши марихуана?

— И това е най-малкото — отвърна Холидей. — Помисли си за всички онези места, на които армията изпраща своите войници: Виетнам, Панама, Ирак, Афганистан… всяко от тях е рай за наркотиците.

— Това е прекалено цинично.

— По време на войната във Виетнам употребата на хероин в Съединените щати се увеличава двойно — отвърна й Холидей. — Разбира се, че съм циник.

Откриха катедрата по средновековна история на третия етаж. Кабинетите на преподавателите бяха разположени около централно фоайе — приемна, охранявано от секретарка. Името на табелката върху бюрото й я представяше като госпожица Каролайн Бранч. Името й подхождаше — беше слаба като вейка 11 11 Branch (англ.): клонка; вейка. — Б.пр. . Изглеждаше около шейсетте. Личеше си, че някога е била доста красива, може би дори модел, но годините бяха взели своето. Високите й скули стърчаха като остриета на брадви, вратът й бе измършавял, бръчките по шията и деколтето бяха скрити зад пъстроцветно шалче, а малките й гърди изглеждаха неестествено симетрични, повдигнати от сутиен с подплънки. Късата й коса с подвити къдрици напомняше за седемдесетте, а кафявите кичури, някога сигурно били кестеняви, бяха прошарени със сиво.

Пръстите й бяха дълги и елегантни, по ноктите й нямаше и следа от лак, ръцете й бяха с изпъкнали вени и няколко старчески петна по кожата. Не носеше гривни. Изглеждаше така, сякаш е била секретарка през целия си живот.

Холидей се представи, представи и Пеги. Госпожица Бранч не изглеждаше особено впечатлена, не изказа дори най-протоколни съболезнования за смъртта на Хенри Грейнджър. Холидей долови лек противен мирис на тютюн, който идваше от косата на жената, а дъхът й носеше следи от сладък алкохол. Прикрита пушачка и любителка на шерито най-вероятно.

— Интересуваме се дали можем да влезем в кабинета на професор Грейнджър — каза Холидей.

— Бихме искали да приберем личните му вещи — добави Пеги.

— Вече е късно — каза секретарката и отправи демонстративен поглед към големия, мъжки на вид часовник на дясната си китка. — Тъкмо се канех да тръгвам.

— Няма да се бавим — обеща Холидей.

— Можем да заключим и ние — предложи Пеги.

Госпожица Бранч реагира възмутено:

— О, не! В никакъв случай!

— Откога сте секретарка на професора? — попита Холидей.

— Административен помощник — поправи го рязко тя.

— Административен помощник — повтори Холидей.