Фотьойлът бе разположен досами семплата функционална камина. Над нея бе окачено мецотинто 8 8 Мецотинто — название на гравьорски процес (и съответно на вид гравюра), изобретен от немския художник Лудвиг фон Зиген в средата на XVII в. Отличава се с високо качество и наситеност на изображението. — Б.пр.
, подписано от апокалиптичния британски художник Джон Мартин и изобразяващо разрушаването на Вавилон до последната отчаяна, ужасна и непоносима подробност. Гравюрата показваше асирийски жрец, изпепелен от божествени светкавици, изпратени от разбушувалото се, изпълнено с гняв небе над древния храм. Върху рамката имаше месингова плочка с цитат на латински. Холидей изрече думите по памет, тъй като вуйчо Хенри обичаше да ги повтаря често:
— Ognuno sta solo sul cuor della terra
traffito da un raggio di sole:
ed è subito sera.
— Какво означава това? — попита Пеги.
— Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч:
И ненадейно пада вечерта 9 9 Преводът е на Драгомир Петров. — Б.пр.
.
— Лесно ти е на теб — подкачи го Пеги.
— Думите са от стихотворение, наречено „И ненадейно пада вечерта“ от Салваторе Куазимодо.
— Квазимодо? Гърбушкото от Нотр Дам?
— Не. Куазимодо. Италиански поет. Лауреат на Нобелова награда за литература, ако не ме лъже паметта. Вуйчо се запознал с него в Рим след войната.
— Тъжна работа — каза Пеги, без да откъсва поглед от гравюрата над камината.
— Вуйчо Хенри не смяташе така — сви рамене Холидей. — За него тя служеше като предупреждение: времето, отредено ни на земята, е кратко и не бива да го пилеем. Смъртта ще прибере всички ни. Всеки ден е дар божи.
— Да, накрая тя прибра и дядо — въздъхна Пеги и се отпусна тежко върху голямото зелено кресло.
Холидей отиде до бюрото и седна на старомодния люлеещ се стол. Бюрото представляваше масивен дъбов правоъгълник с груба дърворезба, изобразяваща бръшлянови клонки, птички и дребни горски животни. На плота се мъдреха голям настолен бележник и месингова лампа със зелен абажур (от онези, които наричаха банкерски), която да го осветява.
Дървото бе тъмно, проядено от червеи и протрито от времето, а краищата на крачетата на бюрото бяха нащърбени. Холидей винаги бе смятал, че бюрото е сковано от останките от корабокрушение, макар никога да не бе питал вуйчо Хенри и сега да съжаляваше за това. Бюрото изглеждаше испанско, най-вероятно бе изработено през XV в. Холидей нямаше представа как се е озовало в този дом, разположен край брега на езерото Ери, но както в повечето случаи, и зад него се криеше някоя история, свързана с вуйчо Хенри.
Бюрото имаше две редици чекмеджета — три отляво, три отдясно — и още едно между тях. Холидей огледа бавно и методично всяко. Чекмеджетата отляво бяха пълни с лични папки, свързани със сметките, банковите извлечения, разписки за платени данъци, бележки, сметки за ток и вода. Тези отдясно също бяха пълни с папки, но свързани предимно с годините му в университета и професионалната му кореспонденция.
Холидей откри една картонена папка с плисирано гръбче, която съдържаше неразбираеми бележки, нахвърляни върху листчета хартия, написани на поне три езика, които Холидей успя да идентифицира; единият бе иврит. Намери и няколко карти, включително на Ла Рошел, френския град, разположен на брега на Бискайския залив.
Картата беше малка, хартията — пожълтяла и чуплива. Изглеждаше така, сякаш е била откъсната от някой стар пътеводител на „Мишлен“. Върху нея бяха нанесени няколко бележки с избледнял молив: „Хугенот? Ирландия? Коя скала?“. Холидей прибра картата в папката.
Прегледа съдържанието и на централното чекмедже. В него нямаше нищо освен канцеларски материали и един стар кинжал с притъпено острие и абаносова дръжка. Видът му подсказваше, че вуйчо Хенри го е използвал като нож за отваряне на писма. Холидей никога не бе виждал кинжала, но мигом позна какъв е. Искаше все пак да е сигурен и го обърна, за да провери надписа, гравиран върху потъмнялото острие: Meine Ebre Heisst Treue — Моята чест е моята вярност. Беше есесовски кинжал.
— За какво ли му е било това нещо? — зачуди се Холидей на глас.
— Кое? — попита Пеги и Холидей й обясни.
— Предполагам, че е сувенир — каза после и й подаде кинжала, за да го разгледа.
— Че той бил ли е изобщо в Германия през войната? — попита Пеги и смръщи вежди. — Мислех, че е служил в разузнаването като Ян Флеминг и останалите, които са пушили лули и са измисляли начини да вбесят Гестапо. Никога не съм смятала, че е участвал в нещо… имам предвид нещо опасно.
Читать дальше