Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Е, не беше кой знае какъв домакин, нали? — отбеляза Пеги. Оправи пухената възглавница и приглади бледосиния плюшен юрган върху огромното легло с балдахин, заело по-голямата част от стаята. Пръстите й тъжно погалиха старата завивка.

— Недей — промълви Холидей.

Слязоха долу и отидоха в кухнята. Мебелите в нея принадлежаха към стил, определян като „ранен американски“ — чамова маса, разположена в средата на помещението, допълнена от четири семпли стола с облегалки от дървени пръчки и седалки от плетена тръстика. Полиците бяха от боядисано дърво с вградени светлосини плочки делфтски порцелан. Подът бе покрит със сиво-зелен линолеум.

Старият хладилник, марка „Келвинатор“, беше пълен с остатъци от храна — изсъхнало парче пържола, увито непохватно във восъчна хартия, парче сирене с оранжев цвят, отворена полупразна консерва пилешка супа на „Камбъл“, оклюмали стръкчета целина, огромен буркан топено сирене „Чийз Уиз“…

— Тайният порок на вуйчо Хенри — каза Холидей. — „Чийз Уиз“ върху препечена филийка.

— Веднъж дядо Хенри написа статия за списание „Смитсониън“, посветена на Едуин Трайсман — каза Пеги. — Помогнах му за илюстрирането и оформлението.

— На кого посветена?

— На Едуин Трайсман. Латвиец от Уисконсин. Изобретателят на „Чийз Уиз“.

— Сигурен бях, че е от Уисконсин 7 7 Американският щат Уисконсин е прочут с традициите си в производството на сирене. От 1910 г., когато изпреварва щата Ню Йорк, до наши дни Уисконсин неизменно е най-големият производител на сирене в САЩ, като видовете сирене са повече от 600. — Б.пр. — каза Холидей.

— Оказа се, че пържените картофки, предлагани в „Макдоналдс“, също са дело на Трайсман — продължи Пеги. — Починал е на деветдесет и една.

— Предполагам, защото не се е хранил със собствените си изобретения — измърмори Холидей.

Надникнаха в килера, огледаха и трапезарията. Помещението бе с тъмна ламперия, огромна витрина изпълваше цяла стена от пода до тавана. Зад стъклените вратички се криеха рафтове, отрупани с всевъзможни препарирани животни и птици — от миниатюрна лястовичка до огромен рогат бухал, от северноамериканска катерица със стъклени очи, застинала завинаги върху отрязан клон от някакво дърво, до озъбен рис, покатерил се върху голям речен камък, изработен от телена мрежа и папиемаше. Останалата част от трапезарията бе заета от голяма полирана маса, около която бяха подредени осем стола с високи облегалки, тапицирани със син марокен. По средата й бе поставена италианска стъклена купа с восъчни плодове, покрити със същия дебел слой прах, както и всичко останало в къщата.

— Винаги съм се чувствала неловко да се храня тук — призна Пеги. — В компанията на всички тези стъклени очи, вперени в мен.

— Вуйчо Хенри донесе това от природонаучния музей в едно малко провинциално градче, понеже го затваряли — обясни Холидей. — Всъщност изобщо не обичаше препарирани птици и животни. Каза ми, че ги купил за нищожна сума на разпродажбата. Привлякла го изгодната сделка, нищо друго.

— Той работеше ли върху нещо? — попита Пеги. — Отдавна не се бяхме чували.

— И аз не му се бях обаждал напоследък. Последния път, когато разговаряхме, току-що се бе върнал от някакво проучване в Оксфорд. Струва ми се, че го бе използвал като повод да погостува на старите си приятели отпреди войната. Но това беше преди повече от година. Нямам представа с какво се е занимавал след това. Непрекъснато работеше върху някой проект…

Влязоха в библиотеката. Помещението бе великолепно: покрай стените бяха наредени библиотеки от череша със сводеста горна част, а между тях бяха окачени разкошни маслени картини на отдавна забравени художници, изобразяващи средновековни бойни сцени. От тавана, покрит с декоративни панели от тъмен дъб, висеше полилей от ковано желязо, а подът бе застлан с огромен персийски килим, изобразяващ дървото на живота в различни нюанси на розово и тъмносиньо.

В библиотеката имаше още семпло бюро, разположено по диагонал в единия ъгъл, няколко удобни стари фотьойла с ветрилообразни облегалки, тапицирани с протрито кадифе, някога червено, но избеляло до бледорозово, малко канапе и любимия стол на Хенри, огромно чудовище, покрито със зелена кожа, пренесено сякаш от някой английски мъжки клуб от XIX в. До него бе разположен лампион, чийто абажур бе украсен с ресни, а от дясната му страна имаше масичка, достатъчно голяма, за да побере една книга, чашка шери, която Хенри да пийне преди лягане, и може би дори гарафа от любимото му малцово уиски.