Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Не мога — отвърна Пеги. — Не забравяй, че съм млада и глупава. Трябва да се грижа за реномето си.

— Имаш сметана на горната устна.

Тя я избърса със салфетката и попита:

— Какво ще правим с Броудбент?

— Точно сега? — каза Холидей. — Нищо. Той е прав. Не разполагаме с никакви доказателства, че е замесен в палежа.

— Ами онзи, когото ти подгони?

— Полицейското управление на Фредония разполага с един-единствен следовател. Не възлагам особени надежди на полицията.

— Значи да не правим нищо?

— Не, ще постъпим както вече казах. Ще открием защо Броудбент се стреми толкова отчаяно да се сдобие с един хилядолетен меч.

След закуска се качиха в стаята на Холидей и той извади меча, който бе скрил под матрака на леглото си, и го сложи на бюрото до прозореца.

— Добре — рече Пеги. — Това е един стар меч, увит в едно старо знаме. Какво друго значение би могъл да има, като изключим обстоятелството, че дядо го е намерил в дневната на Адолф?

— Да започнем от самото начало — предложи Холидей, без да откъсва поглед от меча. — Вуйчо Хенри го е пазил повече от половин век. На какво тогава се дължи този внезапен интерес към него?

— Нещо, което той е открил?

— Например? — попита Холидей. — Както каза самата ти, това е един стар меч. Очевидно е бил собственост на заможен благородник, вероятно рицар или дори крал.

— От коя ли страна е дошъл? — зачуди се Пеги.

— Няма начин да се разбере. Това не е картина, произходът му не може да бъде проследен, съмнявам се и че ще открием исторически свидетелства, които да ни разкрият как е попаднал в ръцете на Хитлер. Несъмнено е част от плячката, събрана от Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg, така наречения Институт за окупираните територии на райхслайтер Розенберг. Възможно е да става въпрос и за хората на Херман Гьоринг. Те също са си падали по масонски реликви, които са играели съществена роля в арийския им маскарад.

— Масоните са имали мечове? — учуди се Пеги.

— Не, но тамплиерите са имали, а тамплиерската митология и масонството намират много общи точки в началото на XIX век.

— Значи може да е тамплиерски меч?

— Определено.

— Как може да се определи?

— Не може.

— Ако не ме лъже паметта, ти спомена, че добрите ковачи оставяли знака си върху изработените от тях мечове.

— Така е. Нещо като монограм, печат или търговска марка. Гравирали са го или пък са го щамповали.

— Но върху този меч няма подобен знак.

— Би трябвало да свалим металната лента около ръкохватката, за да се убедим в това.

— Какво чакаме?

Холидей погледна меча. От кожената ивица, обвивала някога лентата, не бе останало почти нищо, а и като че ли самата метална намотка се бе разхлабила.

— Всеки съвестен археолог ще изпадне в див ужас от това, което правим — промърмори той.

— Индиана Джоунс не е сред нас, така че действай — подкани го Пеги.

— Младостта може да е глупава, но този път е права — каза той и внимателно започна да развива лентата. Когато стигна до втория пласт, разбра, че лентата е златна — горният слой се бе оцветил от коженото покритие.

Върху ръкохватката на меча бе навито едно-единствено цяло парче лента, но изработена от поне дузина по-малки части, споени една за друга. Холидей осъзна и още нещо: някой бе правил това и преди — лентата бе прекалено хлабаво навита, за да остане непокътната през тези хиляда години. Отне му почти половин час, докато най-сетне успее да я свали цялата.

— Какво е това? — попита Пеги, когато Холидей оголи стоманената дръжка на меча.

— Знакът на майстора ковач — каза Холидей. — Всъщност знаците са два. — Единият бе във формата на пчела, щампована върху стоманата. Вторият бе изящно гравиран: двама рицари в брони, яхнали един кон, официалният символ на рицарите тамплиери. Под него бяха изписани буквите D. L. N. M.

— Двама рицари на кон е символът на Ордена на тамплиерите — обясни Холидей. — Нямам представа какво означава пчелата.

— А тези букви? — попита Пеги и ги посочи. — Дали не са инициалите на майстора, който е изработил меча?

— Съмнявам се.

Холидей обърна меча и възкликна:

— Невероятно!

Върху стоманата бяха щамповани думите: ALBERIC IN PELERIN FECIT.

— Ти си ученият, Док. Какво означава това?

— „Направи го Алберик в Пелерин“.

— Какво е Пелерин и кой е Алберик?

— Пелерин е замък на кръстоносците в Светите земи, на територията на днешен Израел. Това е единственият замък, който султаните на мамелюците така и не успели да превземат. Алберик, или Алберих, е бил джудже, за което се предполагало, че изработва вълшебни мечове. Връзката с Хитлер постепенно започва да се изяснява.