Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Това е ръкопис от древната царска библиотека в Александрия, спасен от Амр ибн ал Ас 47, прочутия арабски пълководец, превзел Египет през VII век. Той не унищожил ръкописите, но Саладин ги конфискувал на бърза ръка, тъй като Амр ибн ал Ас бил съвременник на Мохамед, а много от ръкописите в библиотеката противоречали на Корана и трябвало да бъдат унищожени според ислямското законодателство.

Родригеш сви рамене и прехвърли златния цилиндър в другата си ръка.

— Може би това е неизвестно произведение от Омир? Някоя древногръцка трагедия, написана от Еврипид? Математически трактат от Архимед? Карта, указваща тайното място, където се намира легендарната гробница на Имхотеп 48? Пътят към рудниците на цар Соломон? Или трактат по медицина, написан от първия истински лекар, Асклепий? — Той замълча. — Виждал съм доказателствата със собствените си очи — изгубените евангелия със собственоръчно записаните на арамейски разкази на апостолите, истинските евангелия, а не онези, претърпели безброй преводи и интерпретации през вековете. Тук някъде може да се крие и най-святото, но и най-опасното от всички — Евангелието от Христа. — Родригеш поклати глава. — Нищо чудно, че Ватиканът и Содалитиум Пианум са готови да убият и вас, и мен. Вестта за съществуването на това място ще разтърси Ватикана из основи. — Бившият свещеник се изправи и разкърши широките си рамене.

— Кой знае какво друго лежи тук? Работя върху ръкописите повече от петдесет години, но мога да кажа, че съм се докоснал едва до повърхността на това тайно познание. Същото важи и за другите, които са слизали тук преди мен.

— В Йерусалим не била скрита само Александрийската библиотека — продължи той. — Тук се намират библиотеката на Хадриан, библиотеката на атинския Пергамон, текстовете от Вилата на папирусите в Помпей, за които се смята, че са били унищожени при изригването на Везувий… Всички те са тук, а има и много други. Тук е събрана мъдростта на света, скрита в цилиндри от чисто злато.

— Значи има още ръкописи? — попита развълнувано Холидей. — И още амфори?

— Хиляди — отвърна Родригеш. — Достатъчно, за да запълнят трюмовете не само на „Сокол скитник“, но и на неговия близнак Tempel Rose, „Розата на храма“. Дьо Флор бил прочут търговец на вино и кръстосвал между Ла Рошел и Леванта. Какъв по-подходящ и по-находчив начин да се скрие съкровището от глинени съдове за вино? Дори в епохата на кръстоносните походи хората знаели, че златото е инертно и ще защити ръкописите по най-добрия възможен начин. Затова в замъка Пелерин направили леярна. Така ръкописите се запазили невредими през следващото хилядолетие. Онези, които все още не са проучени, са скрити в лавовите тунели около пещерата. Останалите се намират на сигурно място, в добрите ръце на приятели на Ордена.

— Ордена? — каза Холидей. — Имате предвид тамплиерите?

— Разбира се — отвърна Родригеш. — Както ви казах, от самото начало тамплиерите се разделили на бели и на черни. Не можем да позволим цялото това познание да попадне в лоши ръце. Затова вуйчо ви се присъедини към нас.

— Дядо е бил тамплиер? — учуди се Пеги. — И е знаел за всичко това?

— Да. Затова скри меча. — Бившият свещеник се обърна към Холидей. — Искаше да ви предпази, но и да ви предаде тайната, ако се окажете достоен за нея. — Обърна се към Пеги. — Същото важи и за вас.

Електрическите крушки, които мъждукаха на тавана на пещерата, примигнаха. Холидей се пресегна почти инстинктивно и взе стария меч от поставката му. С другата си ръка измъкна от кобура чешкия пистолет и свали предпазителя. Осветлението примигна отново, след което угасна. Пещерата потъна в мрак.

След секунда-две крушките на тавана отново светнаха.

— Какво става, по дяволите? — възкликна Пеги.

— Нещо като примитивна аларма — отвърна Родригеш и взе пушката. — Очевидно фойерверките ми не са неутрализирали всички неканени гости. Съвсем наблизо са. Трябва да тръгваме, и то веднага.

— Можем да останем и да се сражаваме — каза Пеги.

— Не. Прав е — каза Холидей. — Те имат автоматично оръжие, а ние само една ловна пушка и един пистолет. Време е да изчезнем.

— Насам — подкани ги Родригеш, наведе се, измъкна изпод масата с амфората голям фенер с батерии и тръгна към една от лавовите тръби.

Докато изкачваха стъпалата, издялани в застиналата лава, Холидей мярна с крайчеца на окото си движение в пещерата и нареди:

— Продължавайте!

В другия край на пещерата се появи един от хората на Келерман с оръжие в ръце и прибор за нощно виждане на челото. Холидей видя тънкия червен лъч, който излизаше от лазерния прицел на оръжието му. Не изчака да види каква мишена си е набелязал онзи, нито самият той се прицели добре — бездруго едва ли щеше да улучи от това разстояние. Просто вдигна пистолета, натисна спусъка и изстреля всичките дванайсет патрона в пълнителя по посока на противника. Целта му бе да забави придвижването му, а не да стреля точно. Пещерата се изпълни с екота от изстрелите. Онзи стреля веднъж и се скри. Зад гърба на Холидей се разнесе вик на изненада и болка. Той се обърна. Куршумът бе улучил Родригеш, кръв избиваше по ризата му вдясно под гърдите. Не им оставаше друго, освен да се надяват, че раната не е засегнала важни органи. Португалецът се облегна на стената близо до отвора на лавовата тръба. Пеги взе фенера и пушката от ръцете му и го подхвана, за да му помогне да се задържи на крака.