Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Холидей зърна в далечината да се процежда светлина.

И в същия миг и тримата бяха повдигнати във въздуха, а после захвърлени на земята от мощна ударна вълна. Частица от секундата по-късно прозвуча оглушителна експлозия и огнено кълбо изпълни тунела. Вълната горещ въздух достигна и до тях, но отмина.

Холидей се изправи, без да изпуска тамплиерския меч. Стъклото на фенера се бе счупило, но процепът бе достатъчно осветен, за да видят къде стъпват. Пеги заряза фенера, но продължи да стиска пушката. Успяха да изправят Родригеш на крака и се затътриха към светлината. Навън гърмеше и трещеше. Миг по-късно излязоха от лавовата тръба и се озоваха върху неравната повърхност на вулканичния кратер, брулени от пронизителен вятър и вихреща се буря. Огромна светкавица разцепи сиво-черните облаци над главите им.

— Язовецът изпълзя от бърлогата си — каза нечий глас. — Не е в най-добрата си форма, но не е пострадал сериозно.

Аксел Келерман. Беше облечен като провинциален английски благородник: костюм от туид с жилетка, туристически обувки и елегантна мека шапка от заешка кожа. Седеше на един камък на няколко метра от входа на лавовата тръба. В далечината, може би на около километър от тях, се виждаше домът на Родригеш, разположен между двете езера. Дъждът се усили. Бурята забушува още по-силно, вятърът забрули дрехите им. Прокънтя гръмотевица.

Когато видя Келерман да стои тук, облечен по този начин, Холидей изведнъж осъзна колко луд трябва да е синът на есесовския генерал. Сигурно виждаше себе си като герой от някоя романтична фантазия а ла Гьоте.

Келерман не беше сам. До него стоеше един от русокосите му убийци, опрял дулото на автомата си във врата на Мануел Риверо Тавареш, капитана на „Сан Педро“.

Родригеш се строполи на земята.

— Оставете пушката, госпожице Блексток — нареди Келерман с усмивка. — Можете да задържите меча за момента, доктор Холидей. Отива ви.

Пеги изпълни нареждането му.

Холидей не откъсваше поглед от Келерман.

— Много съжалявам, Doutor — изрече умолително Тавареш. — Нищо не можех да направя.

— Няколко елементарни заплахи се оказаха достатъчни — обясни Келерман. — Очевидно добрият капитан има внуци. Малки момиченца.

Погледът му мина покрай тях и се спря на отвора в земята.

— Ако съдя по шума, който чух преди няколко минути, някои от моите служители са претърпели нещастен случай — натъкнали са се на импровизирано взривно устройство. — Лицето му се изкриви в гримаса. — Още няколко живота ще тежат на вашата съвест, доктор Холидей. От друга страна обаче те не загинаха напразно. Сега поне зная къде е скрито моето наследство. Остава само да го извадя на повърхността.

— Наследството не е нито ваше, нито на баща ви — възрази Холидей и ръката му стисна здраво меча. — То не принадлежи на нито един човек.

— То принадлежи на онзи, който го вземе — процеди Келерман, изправи се и пристъпи към него. — Така е устроен светът. По-силният побеждава. — Ухили се на присвитата на земята фигура на Родригеш. — А по-слабият губи.

— И преди сме чували тези бръщолевеници — каза Холидей. — Arbeit macht frei, Kraft durch Freude 49, Drang nach Osten 50… и в крайна сметка нито един от тези лозунги не се е сбъднал, както ни учи историята. — Той поклати глава. — Вие сте луд за връзване, Келерман, също като баща ви.

Искри на ярост проблеснаха в очите на Холидей и той бръкна под сакото си. Ослепителна светкавица проряза висините, последвана от гръмовен тътен. Небето сякаш се разтвори над главите им.

Всичко се случи за частица от секундата.

— Vai-te foder! — „Върви по дяволите!“, изкрещя Тавареш и с цялата си тежест настъпи русокосия главорез по крака, след което се метна настрани. Пеги реагира мигновено, приклекна, хвана пушката и натисна и двата спусъка едновременно. Тежкото оръжие подскочи в ръцете й, а откатът заби болезнено приклада в рамото й. Главорезът изкрещя, свлече се на земята и загледа учудено към кървавата дупка с размер на чиния в корема си. През това време над главите им започна да се излива истински порой.

Келерман обаче успя да извади оръжието си — малък плосък валтер — и се хвърли към Холидей.

Той не се поколеба нито за миг. Вдигна меча, направи крачка напред, сви коляно и изпъна ръка. Келерман не успя да спре устрема си и сам се наниза на острието, останало неопетнено с кръв цели седемстотин години. Мечът прониза дебелия вълнен плат на сакото, жилетката, ризата и плътта под тях непосредствено под диафрагмата. Острието, изковано от дамаска стомана, продължи напред и прониза дясната камера и лявото предсърдие на сърцето, преди да опре в гръбнака. Налудничав гняв проблесна в очите на Келерман и той умря прободен като пеперуда в хербарий.