Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Разбира се, че го е запазил в тайна — отвърна Родригеш. — Разкриването на тази тайна би имало опасни последици. Виждал се вече краят на войната, но Близкият изток врял и кипял, а Израел все още бил в проект, една мечта, при това доста крехка. Католическата църква не била в по-добро положение. С течение на годините обаче ситуацията само се влошила.

— Как се вписват в тази история Ла Сапиниер, Содалитиум Пианум, или както там се наричат?

— Защо питате?

— Защото един от хората им се опита да ни убие в Йерусалим — отвърна Холидей. — Беше свещеник като вас.

— Казах ви вече — обясни Родригеш. — Отдавна не съм свещеник.

— Това няма значение. Защо Ватиканът проявява такъв интерес?

— Интересът на Светия престол е същият, какъвто е бил и преди осемстотин години — отвърна Родригеш. — Става въпрос за власт. Или по-скоро за липсата на власт. Станело ли обществено достояние, съкровището на Саладин щяло да разкрие цялата несъстоятелност на римокатолическата църква. Всичко, което тя съградила чрез политически машинации през последните хиляда години, щяло да рухне в един миг. Ударът щял да бъде фатален за нея.

— Не разбирам — каза Пеги. — Ватиканът има толкова пари, че не знае какво да прави с тях. Защо да изпращат убийци по дирите ни, само за да се сдобият с още пари?

— Ще останете изненадана да разберете на какво е способна църквата — каза Родригеш. — Но, в интерес на истината, не става въпрос за пари. И никога не е ставало.

— Какво тогава представлява съкровището? — попита Пеги.

— Кога едно съкровище не е съкровище? — отвърна й с въпрос Родригеш.

— Какво означава това? — попита Пеги, леко подразнена от увъртанията му.

— Мисля, че разбирам — бавно каза Холидей.

— Е, аз пък не разбирам — сопна се Пеги.

Откъм пътя долетя шум — автомобилни гуми върху чакъла, при това, ако се съдеше по звука, колата не бе само една. Затръшнаха се врати, чуха се тихи гласове.

Родригеш стана и отиде до прозореца. Надзърна за секунда, после се обърна и тръгна към камината. Свали двуцевката, отнесе я до бюрото и отвори едно от чекмеджетата. Извади шепа патрони, пъхна два в цевите и зареди пушката. После се обърна към Холидей и Пеги и каза:

— Имаме гости. Неканени гости.

Холидей надникна през прозореца и видя две коли — стар ситроен и още по-стар мерцедес, паркирани на застланата с чакъл алея пред къщата. Край тях стояха шестима мъже, всичките високи, едри, русокоси, със сурови изражения. Един бе застанал до багажника на мерцедеса и раздаваше оръжия на останалите. Пушки и малки зловещи автомати „Узи“ и „Мак 10“.

Холидей зърна татуировката върху китката на един от мъжете и каза:

— Това са хора на Келерман.

— Ordo Novi Templi — кимна Родригеш. — Орденът на новите тамплиери.

— Знаете за Келерман? — попита объркано Пеги.

— От самото начало има бели тамплиери, има и черни тамплиери — отвърна бившият свещеник. — Ordo Novi Templi е едно от по-новите превъплъщения на черните тамплиери. — Високият мъж поклати глава. — Няма време за обяснения. Трябва незабавно да напуснем това място.

— И как ще стане това? — попита Холидей. — Онези отвън няма да ни пуснат да си отидем току-така.

— Vis consili expers mole ruit sua — каза Родригеш и напълни джобовете си с още патрони.

— Хораций — отвърна Холидей. — Предпазливостта е най-добрата част от смелостта 46.

Родригеш плъзна ръка под бюрото. Чу се звук от дърпането на самозалепваща лента. Бившият свещеник извади добре смазан чешки автоматичен пистолет ЧЗ 75 в кобур с щипка за носене на кръста.

— Зареден е с четирийсеткалиброви патрони „Смит & Уесън“ с тефлоново покритие, от онези, които наричат „убийци на ченгета“.

— Странен свещеник сте вие — отбеляза Холидей, докато прикрепваше кобура на колана на джинсите си.

— Живеем в странни времена — отвърна Родригеш. — Последвайте ме.

Португалецът отиде бързо в средата на стаята и отметна плетения килим. Оказа се, че на пода има капак с желязна халка.

— О, не! Пак ли? — простена Пеги.

Родригеш хвана халката и дръпна капака. Под него се показаха тесни стълби, които се спускаха надолу. Бившият свещеник ги подкани с жест да слизат.

— Давайте! Аз ще сляза след вас.

— Тъмно е — възрази Пеги.

— Петото стъпало вдясно — каза Родригеш. — На стената има ключ.

— Тръгвай — подкани я Холидей.

Пеги заслиза по стъпалата, като се опираше с ръка на каменната стена. След секунди светлина огря стълбите, а Холидей чу в далечината ритмичното боботене на генератор, разположен някъде в земните недра.