Лоуренс Блок - Убиец на повикване

— Така е.

— Непрекъснато мисля за това, но ще ми мине. И това минава, нали?

— Ще се оправиш — увери я той.

— Знам. Аз съм си добре. Но ще трябва да измисля какво да правя с живота си отсега нататък.

— Тъкмо щях да те попитам.

Тя се намръщи.

— Мисля да се пенсионирам — заяви тя. — Мога да си го позволя. Спестила съм малко пари, а той ми завеща къщата, която мога да продам.

— Ще можеш да й вземеш добра цена.

— Би трябвало. Освен това има едни пари, които той не ми е завещал изрично, но тъй като никой друг не знае за тях…

— Значи са твои.

— Абсолютно. Та имам с какво да преживявам. Мога и да попътувам. Ще ида на някоя екскурзия, ще си лежа на шезлонга и ще разглеждам света от палубата на кораб.

— Не звучиш много ентусиазирано, Дот.

— Може би защото не съм особено ентусиазирана. Иска ми се да си продължа постарому.

— Имаш предвид да си живееш тук?

— Ами да. И да продължа бизнеса. И без това аз уреждах всичко напоследък.

— Да, знам.

— Но при положение, че ти се отказваш, ще се наложи да търся нови хора, а онези, които познавам, не ми допадат. Така че още не знам.

— Не можеш да работиш с хора, на които нямаш сто процента доверие.

— Знам. Може би ще е по-добре да зарежа всичко. Трябва само да следвам съвета, който дадох на теб.

— Да си намериш хоби.

— Именно. При теб се получи чудесно, нали? Ти вече си стопроцентов филателист, не ме карай да ти го повтарям.

— Не бих си и помислил. Но все пак това съм аз.

— Обзалагам се, че дори си намерил някой филателен магазин в Канзас Сити. За да се занимаваш с нещо, докато си там.

— Така избрах да отида в Канзас Сити. — Той й разказа набързо за аукциона. — Много е интересно. Седиш си до някакъв пейзан с торбести панталони и мръсна тениска, а той вземе, че вдигне няколко пъти показалец и похарчи петдесет или сто хиляди долара за няколко безноминални марки.

— Каквото и да означава това — намеси се тя. — Не ме убеждавай. Имам чувството, че филателията няма да се превърне в мое хоби, но за теб е страхотно. Можем вече да приемем, че си в оставка, нали? Готов за златната възраст.

— Е.

— Е какво?

— Е, не точно.

— Какъв е проблемът?

— Това е много скъпо хоби — обясни той. — Невинаги, можеш да си купиш хиляди марки по два или три цента парчето, но задълбаеш ли…

— Почваш да се ръсиш.

— Определено — потвърди той. — Страхувам се, че през последния месец доста накърних пенсионния си фонд. Похарчих повече, отколкото възнамерявах.

— Нима?

— А съм се запалил сериозно — продължи той. — Непрекъснато научавам още и още. Ще ми се да мога да харча сериозни суми за марки.

Тя го погледна замислено.

— Май не си съвсем готов да се оттеглиш още.

— Не мога да си го позволя — отвърна той. — Пък и не желая. Даже искам колкото се може повече работа, за да мога да харча повече пари.

— За марки.

— Знам, че звучи глупаво, но…

— Не — възрази тя. — Звучи като сбъдната молитва. Ние винаги сме работили добре заедно, нали, Келър?

— Винаги.

— Някои от тарикатите, за които мислех, ще се бунтуват, че имат за шеф жена. Но не виждам подобен проблем при нас двамата.

— Няма такъв проблем.

— Тогава мога да кажа само слава на Бога за филателията. Още една чаша леден чай? Можеш дори да ми разкажеш за безлуминалните марки, ако така ще си по-доволен.

— Безноминални — поправи я той. — И не е нужно да слушаш за тях. Аз вече съм доволен.

Soldier — англ. войник. — Бел. прев.

Singletree (англ.) — самотно дърво. — Бел. прев.

Марка бира. — Бел. прев.

Компания за производства на селскостопански съоръжения. — Бел. прев.

От stone — камък, каменен (англ.). — Бел. прев.

Убиец (англ.). — Бел. ред.

Легендарен бейзболен играч. — Бел. прев.

Голям бейзболен отбор. — Бел. прев.

Самюел Джонсън (1709–1794) — англ. писател, поет и общественик. — Бел. прев.

Джеймс Бозуел (1740–1795) — шотл. адвокат и писател, съвременник и съмишленик на Самюъл Джонсън и автор на неговата биография. — Бел. прев.

Футболни отбори съответно от Тексас и Минесота. — Бел. прев.

Хенри Дейвид Торо (1817–1862) — американски писател и философ. — Бел. прев.

Авторът по всяка вероятност прави алюзия с известната фраза на Бил Клинтън „I never inhaled“, изречена в отговор на въпроса дали е пушил марихуана. — Бел. прев.